Не разплаквай сълзите ми.
Те пре много за тебе плакаха.
Не показвай ми истини.
Те от теб отдавана избягаха...
Не разплаквай сълзите ми.
Ледеи струни са, пред манастирска врата.
Не блудтсвай с мечтите ми.
Красива са прекалено за тебе, усмивка ми носят,
на теб самота...
Отмини ме, като непознат, далечен познат.
Ръка не подавай, моята няма да имаш.
Просто усмивка и толкоз... отмини ме,
като тайничко нещо ми взимаш...
Не ме пожелавай с очи.
Не докосвай ме с мисли.
Отмини ме, тоя път теб излъжи,
не искай пориви чисти...
И не разплаквай сълзите ми.
Моля те, здравей без думи кажи
Не вземай насила тъгите ми,
без туй за теб са неизстинали... замълчи!
Но все пак малко ме поискай.
С очи ме погали. За секунда само,
стотната от нея изстискай...
Да ме видиш отново приказна,
като видение нямо...
Но не разплаквай сълзите ми.
Те оплакаха те вече.
С трясък не нахлувай в мечтите ми...
Те отмечтаха те, когато бе далече...
Поискай ме малко, да видя за миг следата,
После отмини ме, ала както никога се обърни,
Не преселвай с тебе душата,
отмини, но ме поискай и пак както винаги замълчи...
