News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Студено е

Started by Gentiana, October 19, 2007, 19:10:40 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Quote from: me4tatelka on October 20, 2007, 00:18:08 AM
[heart__] [heart__] [heart__]
Супер е!...  :)
:) [I love you]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

kalista

Просто.. Без думи..
Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.

Gentiana

 :) просто ... благодаря [wish all my love]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

phibi

Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



Gentiana

 :) [gu6] [wish all my love]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Rebus

Quote from: Gentiana on October 19, 2007, 19:10:40 PM

И да запалиш огън
в празнотата на душата ми,
как тази бездна ще я стоплиш,
ми кажи?
Не е камина-
жарко лято върху фотоси.
Рисувани надежди и мечти.
Да бъдеш нещо, дето не понасяш,
е тъжна орис, може би шега-
жестока и терзаеща.Отнася
със себе си парченце от душа
онази птица, изкълвала в здрача
веригите на смътния ми страх...
Кървяща човка...Болка...Не, не плача.
На миналото му се слага прах.



Няма смисъл огън да създавам,
готвя димка. Черното върви
с бялото на негатива, плащам
всичките рисунки без пари.
Себе си по две страни да пръсне,
не е никак трудно за жена,
тя е силна, птица от отвъдно,
грачеща по изгрев вечерта.
Шеговитост, може би в очите,
болка ще докара да гаси
непонасяните минали въздишки.
В прашна човка минало хвърли.
Парчетата не ми подреждай,
(у мене много е редът)
виждам всичко като ребус,
а частите му - просто плът.

Gentiana

Quote from: Rebus on November 07, 2007, 19:00:52 PM
Няма смисъл огън да създавам,
готвя димка. Черното върви
с бялото на негатива, плащам
всичките рисунки без пари.
Себе си по две страни да пръсне,
не е никак трудно за жена,
тя е силна, птица от отвъдно,
грачеща по изгрев вечерта.
Шеговитост, може би в очите,
болка ще докара да гаси
непонасяните минали въздишки.
В прашна човка минало хвърли.

Миналото - зърно непосяно,
изкълвано, прашно забрави.
Болката се пие, но на глътки.
С димките изваждат се очи.
Слепотата няма да израсне
чак до залеза на оня хоризонт,
дето грачат мислите ми.Гасне
силата ми- пукнат, жълт балон.
Негативи два, разкъсан спомен,
блендата на фокус е била.
Миг един, като скала огромен,
а след него...нищо...,празнота.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

vesselin

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [a taka]
Живота е такъв, какъвто пожелаеш да бъде!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.