Попадал/а ли си в любовен триъгълник?

[stranger]

gardenya, това с разстоянието е кофти, ама пък нали знаеш, че всичко тече, всичко се променя...

vOsYcHnA_pRiNcEsA, ама все едно съм мустанг! Просто магае, с четири краченца и едно резервно.  [lol] [lol] [lol]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Съгласна съм с теб и много ти благодаря за мнението. Найстина не се чувствам щастлива, а по скоро постъпвам разумно. Решението ми е продиктувано от това, че трябва да се съобразя с децата си. Този човек с когото останах ми осигурява сигурността и стокойствието от които имам нужда /аз и децата ми/, а другият ме държи "на ръба". Обичам го, но в името на децата си трябва да се лиша от щастието. Не искам да ме разбираш, че избора ми е продиктуван от материалното, тук не става дума за пари или придобивки, а за това на кого мога да разчитам. Казваш, че едно от най-глупавите неща в този живот е да се страхуваме от човека който ни кара да сме щастливи - аз не се страхувам, обичам го, сърцето ми бие заедно с неговото, мисълта ни "тече на еднаква честота", но той е много далеч, а можем да се виждаме веднъж в месеца за няколко дни. Усещам с всяка частица от тялото си какво мисли и чувства той, и колкото и да е далеч знам дали е спокоен и щастлив, дали е тъжен и дали има проблем. Събуждам се нощем и знам, че и той е буден... Ако съществуваше някаква възможност някога да се съберем, никога не бих избрала другия. С него живота ми е тих и спокоен, дори скучен. Не го обичам, а по-скоро го уважавам.

Лесно се дават съвети, но само този, дето му е опряло яйцето у четирибуквието знае какво е.
Все пак ще си позволя да дам еднин скромен съвет.
Позначам човек, който преди доста години направи същия избор като твоя. Предпочете децата си, вместо любимия човек. И да ти кажа, децата със или без другия човек си порастнаха и сега градят сами своето собствено бъдеще, но ония нещастник, дето направи компромис със себе си сега си скубе косите, ама късно, защото като се усети, отсрещната врата вече беше залостена. Ти си знаеш най-добре, но да не дойде ден в който да осъзнаеш, как живота си е минал и си заминава, а ти все още си на стартовата линия и то съвсем сама.

Поздрави!

[Kristo]

Абе ма^ната им на децата!
Какво ти пука за тях - тяхното "щастие" никога няма да е равносилно на твоето такова. Не си длъжна освен любов, да им даваш и "щастие" отгоре.

Да не говорим, че в обратната ситуация, те едва ли биха помислили за теб, и биха били с когото сърцето им поиска, без съобразяване. Разбирам, че са ти деца, но не си вързана за тях, а точно обратното - те за теб. Няма място за компромиси в тяхно име, защото от тях не зависи нищо и нямат право на дума. С кого си или не си, зависи изцяло от теб, а не от трети лица.

Ако проблема ти, е че трябва да избираш дали да оставиш любов или децата - избора е ясен (остави децата). Все пак те ще са ти деца цял живот, и рано или късно ще ти влязат в положение и ще те разберат. От друга страна, баща им може да се грижи за тях, щом може "да осигури спокойствие и сигурност" и "го уважаваш", значи може да се разчита на него да ги гледа, когато ти се преместиш в другия град с другия мъж. Не вярвам законния ти мъж, да се откаже от децата си и да ти ги остави като "товар" на тебе.

Да, децата не са "товар", който да си прехвърляте като горещ картоф. Хората сами го превръщат в такъв, мислейки първо за тях, отколкото за себе си. Не си съобразявай живота с тях, не са те най-важното в него...

[gardenya]

Когато разказвах историята си не споменах, че дацата ми си имат само мен. Аз съм единственият човек който е до тях и може да ги подкрепи, и двамата мъже в живота ми нямат нищо общо с тях. Имах съпруг, но... съдбата беше жестока. Сега аз трябва да направя живата и на трите ни такъв, че да се чувстваме добре. Да, те ще са ми деца цял живот и ще ме последват навсякъде, но мога ли да им причиня това, мога ли да ги накарам да ме следват защото така казва сърцета ми? Не, не мога и няма да го направя, достатъчно им е тежко........

[stranger]

Адмирации за последното ти мнение, gardenya!!! Дано на тоя свят има повече такива майки!

[Kristo]

Когато разказвах историята си не споменах, че дацата ми си имат само мен. Аз съм единственият човек който е до тях и може да ги подкрепи, и двамата мъже в живота ми нямат нищо общо с тях. Имах съпруг, но... съдбата беше жестока. Сега аз трябва да направя живата и на трите ни такъв, че да се чувстваме добре. Да, те ще са ми деца цял живот и ще ме последват навсякъде, но мога ли да им причиня това, мога ли да ги накарам да ме следват защото така казва сърцета ми? Не, не мога и няма да го направя, достатъчно им е тежко........

Любовта ти към даден мъж, няма нищо общо с любовта към децата. Това с кой си в живота, не се отразява на тях особено. Поне аз така виждам нещата - те биха били щастливи, ако ти си щастлива, а не ти да си щастлива, щом те са щастливи, ама изкуствено и насила...

[stranger]

Седнала краставицата да кръщава краставичаря е твойта работа, Кристо. :)

[MiMiToOoOo]

Извинявам се за спама на модераторката на този раздел [lol] , обаче....с извинение отново - Кристо...много ти простее мнението..да не кажа нещо по-силно :) Ама майната им на децата бе, какво да и' пука за тях? И не само на нея, а на всички нас..Раждайте хора, после майната им на малките изродчета - в сиропиталища или да се оправят както искат [confused] Съжалявам за по-силните думи, но много се изнервих на този по-долен пост...гледах го, гледах го..първо викам ирония, ама като познавам скъпия съфорумец - май сериозно го е мислил, докато пише :) Познавам още толкова много малоумници, които мислят по същия начин..жалко наистина :) Както и да не е, не ми се занимава с него :)

:arrow:
gardenya наистина твоя избор е трудничък и все ще трябва да оставиш на заден план себе си или децата си...А по мое скромно мнение това не трябва да са децата...не знам...Може би докато не ми се случи /да не дава Господ/ нещо такова, едва ли мога да дам адекватно мнение...
Но точно, както се казва по-долу - децата ще са ти деца цял живот, а мъжете - днес си с тях, утре- не...

[Kristo]

Прииска ми се да кажа "Ей, някой усети иронията ми, и разбра, какво всъщност се опитвам да кажа", ноооо уви, и този път нямаме познал. Keep trying!

Предполагам Гардения поне е разбрала накъде бия.

[MiMiToOoOo]

Ама така като имам наблюдения към теб..май май нямаше ирония ;) хъх

[Kristo]

Ама така като имам наблюдения към теб..май май нямаше ирония ;) хъх

Недей да си вадиш прибързани заключения, като не познаваш някого.

[kalista]

Стига де [confused]

[Ra6ito]

да  [oops]

[Ra6ito]

да  [shame]

[TheOne]

Обичаш гаджето си супер мн,но в един момент се появява още един човек?Какво става...Избираш с кой да продължиш..........или искаш и двамата...

пхаха .. ако обичам някой няма да го зарежа заради друг, още по - малко да ги използвам и двамата ..  [fooOl]