Самотна вечер в парка

[NiksY]

Сам с тетрадка и с молив,
съмишленици верни на поета,
излязох в парка пожълтяло сив
да търся сред дърветата утеха.

От хората наоколо се скрих,
посядайки на пейка стара,
облегнах се удобно и реших -
компания ще бъдем двама.

И вдишах силно аромата
на вдъхновение и на листа,
сама повдигна се ръката,
превърна в рими мисълта.

Седях в студа и в тъмнината,
скърбях, усмихвах се, творях-
в прегръдката на самотата
за първи път свободен бях.

И там във парка се създаде,
приятелството най-чудато
между едно пораснало дете
и пейка от дърво, а не от злато.

П.С. Умрях от студ, но пък беше приятна разходка :)

[me4tatelka]

И аз много обичам да се разхождам сама в парка...  :)
Но предпочитам като е мъничко по-топло  :)

Чудесен стих!  [heart__]  [cvetee]

[HeMaMe]

Много готино стихче :) :) :) Браво :)

[NiksY]

 :)

[kalista]

Хубаво приятелство, гларусе  [cvetee]

[Don_NUTSO]

прекрасен стих ... поздрав ...

[akadya]

Стихчето е страхоно..... напомни ми за мен, но в много по лоша ситуация (когато бях тогава в парка сама плачех цяла нощ от болка) ... благодаря ти че ми припомни каква не трябжа да бъда  :kissoflove: [kiss2]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [bravisimo]

[NiksY]

 [gu6]