Изтрит си от базата данни.
Твърде много ми дойде мистерията.
И студа на вечно топлите ти длани,
и аз останах си тиха като в майчина бродерия.
Изтрит си от базата данни.
Няма те в моята механизирана психика.
Дори вече повехната ми онези рани...
И остана ми само за теб писаната лирика...
Но нека. Нали на спомени се гради живота...
Посърнали няма да са дните...
Няма да съм в машината ти от роботи.
И пак мога да дишам. Връщат се мечтите.
Изтрит си от базата данни.
Механизирай се, без туй си без сърце.
Аз оцелях. Нямам рани.
Уви, приказката свършва зле...
