"Да обичаш...? Значи ли да прощаваш?"

[GaLLeRy]

Така... двоумих се дали да е тук или в "Любов и еротика" , но мисля,че е по- философско някак си...


Та, да обичаш значи ли да простиш?
Една силна любов непремено ли обещава прошка?

И за да простиш,трябва ли да обичаш? Какво мислите? 

[XpacTa_lavista]

Аз съм "за" :)

[^STREET_BOY^]

Аз не мисля, че трябва да се прощава за сериозни неща като изневяра и други от тоя сорт. Щом нещо е станало значи има защо и нищо не е случайно. За такива неща немога да простя и не съм простил досега ... случвало ми се е на два пъти и просто .... край и толкоз. Щом веднъж се е случило вероятността да се случи отново е доста голяма и не мисля да я пробвам. [confused]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Има грешка, има и прошка. Да простиш е възвишено, но да забравиш... това е вече глупаво... Пък и понякога... някой хора не заслужават да знаят, че си им простил! Човека трябва да се научи да прощава, за да може да очаква и другите да му прощават. Няма идеални хора, но преди всичко прошката освобождава теб самия, а не този, на когото си я дал. :)

[ludnegar]

Да простиш да,но да забравиш не.Дали обичаш или не,няма никакво значение...със същата сила с която днес обичаш някой, утре можеш да го мразиш и обратното.Забелязал съм,че там където е имало любов,често пъти омразата е два пъти по-силна...и логично или не,там където е имало омраза,любовта е безсилна.

[Rocka_Rola]

Според мен от голямо значение е това за което трябва да се прощава.

[tonnny_bg]

Ейййй,три пъти го пиша тоя пост и не мога да го изпратя . [aaaaaaaaaa]

Значи -да,ама понякога няма смисъл .Прошката нищо няма да оправи и болката си остава.А каква прошка е ,щом остава обидата и унижението? :)

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Точно тук идва тънкия момент да успееш да се пребориш със себе си :) Не е за всеки, нали? :)

[tonnny_bg]

Че не е за всеки ,не е .
От една страна любовта и прошката,от друга обидата и унижението.
Е,кое е по-силно?
ако е първото ,значи обидата не е била толкова голяма и така разрушаваща,ако пък е второто,значи че прошка няма да има .Тогава пък май не говорим за прошка по време на любов.

Незнам дали съм достатъчно ясна ,то и аз леко се поомотах май. [lol] [shame] [lol]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [lol] Мисля, че схванах мисълта ти. Но за мен нещата стоят по малко по-различен начин. Това се отнася до душевното израстване на човека. Както вече казах прошката е за теб самия, а не за този, на когото я "даваш", защото сама по себе си горчивината която би оставил в себе си, ако не простиш си е за твоя лична сметка. Въпрос на мироглед и възприятя :) Дано и ти си ме разбрала правилно.

[tonnny_bg]

Ооо,разбрах те да. [lol]
Но се чудя сега като прошката е за теб самия ,защо другия ти я иска?Значи и него го касае.Нали?Еми тогава пак стигаме до първа фаза. [lol]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

:) хихи... разбирам на къде биеш. Ами лично според мене...пак :) Считам, че никой не е достатъчно безгрешен, за да съди другия за неговите грешки. Нали... както в Библията... Тоя дето е безгрешен, пръв да хвърли камъка. От тази гледна точка се съобразявам със собствената си грешност и не съдя другите. И от тази гледна точка... някак си не съм аз човека, дето да им прощава за това или онова. Има си по-висши съдници... те да накажат или помилват!

[tonnny_bg]

Да ама когато неговите грешки касаят мен /
Ако е само за него грешката -да,нямам право да съдя .Коя съм аз ?Пък и аз не съм безгрешна .Но когато са насочени към мен ?Как се прощава,колкото и да ми се иска .Колкото и да съм великодушна  и толерантна.Да,силна воля се иска и сила на духа за да се прости,тук съм склонна да се съглася.
Аз трудно прощавам ,и не защото съм слаба ,а защото трудно понасям унищожението особено от друг.Сама се руша всеки ден и си прощавам ,но от друг е различно. :)

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Както вече споменах... въпрос на мироглед и възприятия. Уважавам различността на твоето мнение и позиция относно моите такива. :)  [cvetee]

[Devil`s Bride]

"И за да простиш,трябва ли да обичаш?"
Да! За да е нужна прошка, значи си бил наранен, боляло е или още боли. И за да намериш сили са простиш - да, тогава трябва да обичаш.
Но не всеки път силната любов предвещава прошка... Понякога по-силна се оказва гордостта. Пък и иначе сигурно няма и да искаме прошка, просто защото знаем, че ни обичат и ще я получим.. Но не би.  [confused] :)
Но и на мен ми се случва да прощавам, но да не забравям. Сигурно лоша черта на характера просто.  [confused]