Поли

Started by Rebus, October 01, 2007, 20:31:19 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Rebus

Повтарям те, момиче от атлас,
в очите ти потъвал многократно,
оплитан от проклетия инат
на малката ти същност опиатна.
Колко време тебе съм мечтал,
молех само малко да те имам,
а ти нахално мене разпиля,
играеща на "Новата интрига".
Замислял съм се, като спре звездата
в центъра на мръсния прозорец,
колко малко струваш на земята,
пък колко много все за теб се молят.
Интересно ми е, някак даже дишано,
като че играно е то вече,
тъжи ли ти сърцето по Момичето,
късно ти е за пътечни срещи.
Парчетата не ми подреждай,
(у мене много е редът)
виждам всичко като ребус,
а частите му - просто плът.

XpacTa_lavista

Хареса ми и това стихче, Ребусе [a taka]
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

vOsYcHnA_pRiNcEsA


repi-s-lychec

Quote from: Rebus on October 01, 2007, 20:31:19 PM
Замислял съм се, като спре звездата
в центъра на мръсния прозорец,
колко малко струваш на земята,
пък колко много все за теб се молят.


[plqs plqs]
Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури

sunrise

Quote from: repi-s-lychec on October 02, 2007, 07:12:42 AM
Quote from: Rebus on October 01, 2007, 20:31:19 PM
Замислял съм се, като спре звездата
в центъра на мръсния прозорец,
колко малко струваш на земята,
пък колко много все за теб се молят.


[plqs plqs] :) Някой не е внимавал в час по физика. Всяка звезда всъщност е едно слънце. Мога да го кажа и обратното- нашето слънце всъщност е звезда. И в двата случая означва- ЖИВОТ! Затова и хората най-често римуват звезди със мечти :) [cvetee]

dodic

Стиха ти е перфектен Rebus.  [a taka]
Поздрав.
Понякога, от себе си се скривам

Gentiana

Quote from: Rebus on October 01, 2007, 20:31:19 PM
Повтарям те, момиче от атлас,
в очите ти потъвал многократно,
оплитан от проклетия инат
на малката ти същност опиатна.
Колко време тебе съм мечтал,
молех само малко да те имам,
а ти нахално мене разпиля,
играеща на "Новата интрига".
Замислял съм се, като спре звездата
в центъра на мръсния прозорец,
колко малко струваш на земята,
пък колко много все за теб се молят.
Интересно ми е, някак даже дишано,
като че играно е то вече,
тъжи ли ти сърцето по Момичето,
късно ти е за пътечни срещи.

Атласени копнежи по небе,
създадено от устни на момиче.
Игричка малко подла, без сърце,
с пионки- буквите на думата "обичам".
Не моно-, поли-гамни светове,
инатно се люлеят в тъмнината.
Мечтите ти, играчки на дете
се чупят.Нарушаваш правилата.
Защото искаш да си първи всеки път,
когато зарчето е хвърлено.Шестица.
Звездите на прозореца ти спят,
первазът му е къщичка на птица.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.