News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

Огледална в монолог

Started by Jane, September 28, 2007, 03:30:56 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Jane





Поглеждам се в сребристата отломка,
висяща на стената с векове.
Огледалце, огледалце... колко хора
си скрило в твойте сиви брегове?

Чудя ти се. Как понасяш в нощите
стенния часовник да тиктака?
Пусто си и голо, и самотно си,
а аз и той сме хищници, които чакат.

Какво като ми казват, че съм хубава!
Очите ми се късат от тъга!
Достатъчно съм силна и съм глупава
да се правя на щастлива, на добра.

Но нека! Нека се залъгват!
"Лицето й... И чара.. Красотата!"
А аз съм грозна! Грозна съм отвътре!
Грозна съм убийствено, защото плача.


Под сълзите на есенните листа...

Mistic

Чудесно е..   [inlovee] [inlovee] [inlovee]

PETIA{P}^^^


RAZLICHEN

Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Jane

Благодаря много на всички ви! [wish all my love]  :kissoflove:

Под сълзите на есенните листа...

Zatoichi

Поздрави за чудесния стих!  :)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

phibi

Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...