Как според вас се преодолява паническият ужас от любовта , връзката , обвързването ?
Как се живее когато самотата стане нещо твърде познато и приятно , че нямаш сили или смелост да се откъснеш от нея ? Нямаш дори желание ?
Когато цял живот се залъгваш , че обичаш хора , които ти е ясно , че никога няма да бъдат твои и живееш в илюзията за любов , а когато нещо истинско спре на пътя ти , си отиваш и затваряш всички врати след него ?