Една малка прашинка

[dylgokoska]

Пак. Отново. За пореден път..Сълзите сякаш без причина започват да текат. Защо те срещнах?! Защо след като те видях за пръв път...започнах веднага да мисля за теб.
Защо се радвах, че дойде там ...заради мен, макар че ти беше зле и най-добре за теб беше да си седиш у дома, в леглото. Защо го правиш, как.....?! Защо чакам, чаках.......с нетърпение момента, в който ще ме поканиш да излезем пак.....Ти го направи, и сякаш това не стигна.., а каза, че ще се радваш да се видим пак.....и то възможно най-скоро...
Защо те познавам...Познавам ли, та аз почти не те познавам...и въпреки това искам да дойде тогава, когато пак ще се видим.. Всъщност твоето внимание би трябвало да ме радва, и ме радва,но не само... Плаче ми се, защото ...ме е страх, че това внимание бързо ще бъде изместено в друга посока... Не, не те мисля за непостоянен..теб не обвинявам в нищо, само себе си виня. Искам вниманието ти да е от един вид, а то спокойно би могло да бъде от другия...онзи, дето е само приятелски.. А аз...аз толкова бързо се привързвам, да му се не види!!! Искам да се видим и..да, ще се видим, но от сега знам, че трябва, наистина. ...задължително е да ти кажа, че може би ще е най-добре срещите ни да спрат... А така не го желая..., а знам, че е наложително.... Но малкото, съвсем малкото оптимизъм (толкова малко- почти като невидима прашинка), който ми е останал ме кара да не искам да ти казвам..., да оставя реката да си тече, в посоката, в която природата и е дала...И да видя някъде ще ме ,,занесе" течението.
Онази нищожно малка прашинка с оптимизъм, която ме гложди, като песъчинка, влязла в окото, ме притиска до стената и не ми позволява да ти кажа, че повече няма да излизаме заедно... Заповядва ми да оставя вятъра да завее в неговата посока, да не му се противопоставям...и.. видя какви чувства ще донесе при мен, при теб...при нас двамата. Честно казано, се надявам силата на тази малка прашинка да е достатъчно голяма, за да се вслушам в нейния глас...Гласът й, който така силно желая правилно да ми подсказва...

П.П [reeeev] Е,тази прашинка ме подведе, не по този начин, по който аз смятах, а по много по-гаден и болящ ;(

[Mistic]

Недей така...  :)

[angel4e_f]

"НЯКОИ ХОРА ПРЕМИНАВАТ НАБЪРЗО ПРЕЗ ЖИВОТА НИ.ДРУГИ СПИРАТ ЗА МИГ И ОСТАВЯТ ДИРЯ В СЪРЦАТА НИ. ПОСЛЕ НИКОГА НЕ МОЖЕМ ДА БЪДЕМ СЪЩИТЕ..."

За жалост често е така..но помни че "Господ забавя,ала не забравя"...Вдигай главата и гледай напред...Там те чака нещо по-хубаво и по-истинско [heart__]

Успех [inlovee] [heart__]

П.П Ако имаш нужда да поговориш с някой,преминал през същото,та дори и по-лошо пращай ЛС [inlovee] [heart__] [heart__] [heart__]