Blue_Roseilusia(Не)Оживяхме
Тихо се сбогувам. На шега е (почти) поносимо!
Влез под кожата ми. И ще си платиш!
Аз съм пияна. До дъно. На чашата вино.
Така те обичам. Така ми горчиш!
Счупи се чашата. Поряза ме.
Като нашето сбогуване. Уж не боли.
И рани няма а силно кърви.
Така ми харесва. Нека горчи !
Малко истинска обич. Много истини няма.
И прегръщайки нея. Мен да убиваш!
Ще се престоря. Заключена в драма.
Но драма не виждам. Ти си отиваш.
Мазохистка съм. Искам да ме боли.
Чувствам се жива. Почти. Наш е
спектакъла. Сатира няма. Може би
твърде сме малко за драма. Само сме двама.
Записвам се за тишината. Билети си купувам.
Сменям ключалките на вратите.
И все пак... Така нелепо се сбогуваме.
Разменяме маршрути... за отлитане.
Съдба. Срещнахме се. Светлините
угаснаха. Пламна небе. Бог реши
да ни събере. Сблъскахме се. Не
оживяхме. Пагубни за себе си бяхме.
