Мълчанието

[ilusia]

- Хайде да си помълчим.
- че защо ?
- Ми де да знам , просто ей така. Трябва ли да има причина ?
- Винаги има причина.
- Ами като я намеря ще ти кажа.
- Добре.
- Добре .
- И какво сега ? Ще мълчим ?!
- Ще мълчим....

*******

- Е , намери ли я ?
- Коя ?
- Ами причината де...
- Коя причина ?
- Да мълчим !
- Не.. още не съм. Пък и ти говориш , как да я намеря ?
- Хубаво... Ще мълчим.

********

- Май я намерих.
- Ш ш ш ш тихо .
- Защо ?
- Сега аз търся .
- Кое ?
- Ми причината бе.
- Каква причина ?
- Ми твоята. Заради която мълчиш.
- Ми как ще намериш моята причина , като тя  е моя ?
- Е нищо де. Преча ли ти ?
- Ми не.
- Ми хубу . Млъкни тогава.
- Ок.

**********

- хубаво си мълчим на всякакви теми , ма май е време да поговорим.
- Че аз говоря.
- С кого.
- С Бог.
- Моля те  , кажи ми , че не ти отвръща.
- А... отвръща ми бе...
- Уф май си мълчала прекалено дълго.
- Май говорим твърде много.
- И какво ти каза ТОЙ ?
- Не го разбирам , там е проблема.
- Е нормално... оставаше и да Го разбираш.
- Преди .... да...
- Ъ ?!
- Преди Го намирах в думите , сега Го търся в мълчанието.
- Ти полудя.
- Възможно .

************

- Как е ?
- Кое ?
- Ми намери ли нещо.
- Уф ми ако знаех....
- Я най-добре ми разкажи.
- Сигурен ?
- Ахъ....

- Ми гледай сега. Едно време...Бях добро дете.
- Сега лошо ли си ?
- Ъф аз ли говоря или ти ?
- Ми май мълчахме , после ти откачи и ся вече и аз не знам.
-....
- добре бе... айде да видим доброто хлапе.
- Ми не знам. Уплашена съм. Мисля , че се загубих, а най-лошото - мисля , че загубих него у себе си . Не бе не съм жизофреничка. Просто обърнах гръб на ценностите , които той символизираше у мене. Свобода , избор, доброта , любов , себеотрицание , честност , обич , приятелство , идеали , ценности , вярвания .... мисли... Станала съм егоист. От ония , най-патологичните. С хиляди тайни. С хиляди страхове. Ако някой надникне в душата ми ще се отврати колко черна е станала.
- Я спри малко. Не прекаляваш ли със... тва не е самосъжаление , но се съдиш твърде строго... Струва ми се.
- Боже не. Знаеш ли , вчера намерих нещо странно. Помниш ли онзи семинар по СПИН от червения кръст . Дето ме обучаваха за лектор. С многото хора от цяла Бг.
- и ?
- Ми... всички бяха писали някакви страхотни неща за мен. Общо взето ....
- А... тва ли било ? Егото ти иска похвали къв добър човек си ?
- Не бе мамка ти...
- ми ?
- Не ми пука кой какво казва. АЗ ГО ВЯРВАХ !
- А сега вече не ?
- Трудно ми е да го повярвам вече....
- Що ?
- Вече не съм чиста. Не съм невинна. Не съм...И аз не знам какво съм. Просто съм уморена да се изгубвам и да се намирам и после да се питам кога съм била по-качествен и добър човек....
- Добре де , за какво ти е да си добър човек ? Нещо хубаво да си видяла ?
- Ми в голяма степен- да. Бях щастлива , заради самото чувство да чувстваш и усещаш. Сега се гавря с любовта , подигравам се на чуждата наивност... Виждам себе си в някой и го отричам ...
- Добре. Нека ти припомня една случка. Декември 2005. Бъдни вечер.
- не !
- Е кво не ?
- ми не искам.
- Ми да съм питал ? На колко беше тогава ? На 17 ?
- Не знам , може би . Май на 16.. не помня...
- Хубаво. Така. Защо ?
- Кое защо ?
- Защо го направи. Защо изпрати Ангела ?
- за да... не знам.. .за да създам чудо в един обезверен свят на сивота , болка и алкохол.
- сега би ли го направила ?
- Да.
- Защо ?
- За да...повярвам в чудесата. Защото станах аз обезверен , сив и скверен свят.
- Какво направи той.
- Отиде си.
- Защо ?
- Защото бях малка , глупава , наивна... за да ме предпази.
- Успя ли ?
- Не знам но беше истински достойно от негова страна.
- И не го направи от егоизъм ? За да не се чувства виновен ?
- Не знам...
- Драматизираш.
-Тц....  Просто се боя от живота. В какво ще се превърна. Какво ще стане с мен. Ще си простя ли , че се променям. Ще мога ли да продължа без да се мразя и да се отвращавам от себе си...Искам нещо истинско. Разбираш ли. Нещо истинско... уморена съм от илюзии , от пясъчни кули и въздушни замъци.
- В какво вярваш ?
- В много неща. В Бог . В семейството си. В приятелите си...
- А в себе си ?
- По-скоро се нуждая някой да вярва в мен....
- Те вярват..
- Не съм сигурна... Те вярват в нещото което бях.. уф не знам... айде пак да помълчиме малко.
- Ставаш досадна.
- Знам. Моля те...
аааааааааааааа....
- Какво ?
- Казах моля те...
- И кво ?
- Знаеш ли от кога не съм се молила на някого ?
- Е и ?
- Заеби. Аре да мълчим.

******
- Е ?
- Откачам.
- Да.
- Щото пораствам. Всички възрастни са откачени.
- Да...
- Ще се намеря. Знам го. Просто забравих как се прави надежда.
- И как ?
- Ми усмивка , вяра... слънце.
- Ми то вали бе кукло ква надежда.
- О... я млъкни , ти си само едно огледало. И през зимата има слънца. Дори нарисувани на картинка...

[sunrise]

лагодаря! [heart__]

[angel4e_f]

изумена съм [oops] [inlovee] [heart__]

[Tonita]

Много различно и много хубаво

[ilusia]

лагодаря! [heart__]

Аз благодаря

[secret^dream]

Нестандартно  :)
Интересен край.

Дълбоко се замислих над това -

Преди Го намирах в думите , сега Го търся в мълчанието.

[ilusia]

Благодаря ви

[nMz]

По принцип не обичам разказите , но този ме грабна ! Поздравления :)  [bravisimo]

[ilusia]

Щастлива съм , че ти е харесало  [heart__]

[ackasha]

Много е хубаво наистина ! [cvetee]

[cracker]

много е хубаво

[kiulbi]

Браво, много проникновенно. Дано продалжиш да търсиш Господа и всичко най-съкровенно и чисто в теб отново да светне в миг на просветление и катарзис

[неземен]

 [usmivkaa] [namigG] [mhmm] [sad3] [cvetee]

[GLaMoUr]

Невероятно... Сигурно звучи тъпо, но все едно това бях аз... Трогна ме!  [inloveee]

[ilusia]

Радвам се, че още има хора, които ме четат :)
Благодаря ви