Отнесена си, хвъркаш в небесата,
а аз те търся долу на земята.
Знам, че няма да те срещна тук,
от теб не чувам даже звук.
Хвъркай, хвъркай, ангелче ле бяло,
а после ми кажи где си ми летяло,
по света широк що си ми видяло,
где по пътя за почивка си се спряло.
Разкажи ми приказката с нежен край,
за птици, облаци, реки и долини,
за хармония, любов и светъл Рай,
живот, усмивки и зелени планини.
Разкажи ми, за да спя във нежен сън,
да сънувам красотата, идваща от тебе,
да не чувствам зимата, вилнееща навън,
а само топлотата, галеща ме като бебе.