Срутиха се всичките ми улици.

[ilusia]

Срутиха се всичките ми улици.
Поисках да летя. Крилата ми
изсъхнаха, дъхът ми стига
едва... да пълзя....

В лабиринти от сълзи заробих се ,
зад барикади от болка  и свян.
Колко малко ми трябва...само ти
да си там...

Ти , което си надежда , ти
извън материята и времето.
И сякаш Бог през път от прежда ,
до светлика ме отвежда...

Срутиха се всичките ми улици ,
от грехове и болки ... и тъги.
Страниците пожълтяха , някой
със отрова благодатно ги дари.

И църквата е пуста , отидоха
си всичките свещеници. Восъкът
замръзна върху каменните свещници.
А расото тежи ми , но всичко друго е забрана

Две съдби да имам - мълчалива . Няма.
Срутиха се всичките ми улици....
Вече съм безплътно отражение ,
плод на хиляди приумици..