В миг на умора, тежка като гъста мъгла

[Gentiana]

Когато съзнанието ти
руши се къс по къс,
откъртващи се с някакъв
докосващ шепот
и музиката е готик,
а пък ти си още жив,
когато,
ех, когато...
Да, когато...
Тогава ти се иска
душата си да посадиш
на някое високо място,
където идва да спи тишината
и залезите са откъснати малини
и тече гъстият им сок
по бузите леко разплакани
на тъгата.
Само в полунощ на безименния връх
дъждът е чист
и всяка капка се превръща в злато.
Дали ще мога да платя дългия си сън,
дали ще се откупя от празнотата?!

[Arwen]

Галиш...   [cvetee]

[Gentiana]

 :) :flyingkiss: