Не са ми нужни твоите очи,
за да прогледна.
Ръцете ти ги няма. И боли.
Но за последно.
(Намерих мислите си в твоя скрин.
Забравени. Осиротели и различни.
Косите потъмняха. Само дим
е всичкото, с което те обичах.)
И не си ми нужен ти.
Прощавам си. И си отивам.
Отвътре дяволски кърви.
Но струвам повече. И го разбирам.
Сбогом!(Сбогом!)