Простих /отново си отивам/

[Arwen]

Простих

/отново си отивам/

Опустяло някак е в душата ми.
Клето някак и студено.
Сянката на любов е самотата ми.
Като на клада сърцето е горено.
И тук на черния паваж
оставих някакъв спомен, може би...
като вест, останала в блед мираж,
разкъсана от несбъднати мечти...
И пак клето се погледнах.
Дух и тяло разделих.
И към стоманата мисълта посегна,
ала спрях! На време се огледах... и простих...
............................................................
Не са ми нужни вече
твоите очи, че да се видя приказна...
Ти си минало и си ми далечен,
аз съм огледало и съм истинска!

Теб те няма. Но какво от това?!
Аз имам още мечти. Нима съм грешна?!
И вятър съм, и лека пролет, и пак има роса,
твоя съм, при все всяка мнима грешка.

Но не са ми нужни вече твоите ръце,
че да погаля нощта.
Имам ритъм, а с него тупти и сърце.
Не съм студената птица на греха.

И няма нужда вече да те виждам,
че слепотата да прокудя.
И не е нужно другиго да обиждам,
че добротата в тебе да събудя...

Просто отново си отивам...
Както преди невидима пред теб заставам.
Любовта си за пореден път приспивам...
И пак тайно сляпа нежност в съня си ще ти давам...
***

[phibi]

Не са ми нужни твоите очи,
за да прогледна.
Ръцете ти ги няма. И боли.
Но за последно.

(Намерих мислите си в твоя скрин.
Забравени. Осиротели и различни.
Косите потъмняха. Само дим
е всичкото, с което те обичах.)

И не си ми нужен ти.
Прощавам си. И си отивам.
Отвътре дяволски кърви.
Но струвам повече. И го разбирам.

Сбогом!(Сбогом!)

[Arwen]

Страхотна си, Сис!  

[dodic]

Разплаква стиха ти Arwen.
Много е силен.
Поздрав.

[sunrise]

Разплаква стиха ти Arwen.
Много е силен.
Поздрав.

[GaLLeRy]

Ди , прекрасна си , принцесо !!!

 
Поздрави за стиха-невероятно силен е !

[_maLkaTa_]

страхотен стих...невероятен е 

[Arwen]

Разплаква стиха ти Arwen.
Много е силен.
Поздрав.

Трогваш ме, благодаря, dodic!

[Arwen]

Ди , прекрасна си , принцесо !!!

 
Поздрави за стиха-невероятно силен е !

Радвам се, че ме четеш!