С кръстове си ме поръсвал .
В косата ми вплитал си демони.
От очите ми крадял си надежда,
от устните отровните спомени.
Изтънявал си ме,черно слънце
да бъда. Ничия. Никога чужда.
Дъхът ми си връзвал с въжета
от кал и смола. Да ме обичаш ...
си дръзвал. Как не разбра ?
Името ти -син на покрусата.
Душата ти черен е ад. Свещи
си леел , мечтите ти розов разврат.
