За Малките!...

[{dulgokoska}]

Събрах толкова чужди мисли и чувства...
Таланти огромни и грешки безброй...
Че в тях се изгуби перото ми пусто...
И днес пиша мнимо с нокътя свой...

Дълбая във длани, лекувам с зеници...
А в тях тиха лудост на младост ухае...
И гледам с гърдите, сърцето обича...
Замък за Малките гради и им вае...

Онези неща и хора, и дни...
И нощи, и мисли, и случки, които...
Кула събарят, топят обелиск...
Онези, що люшкат, що пеят вълните...

Не нося товари, спомени стискам...
В косите-години, подрязвани рядко...
Било е насън?! Сега е наистина...
Ще бъде отминато, почти безвъзвратно...

И ще ме отняма след онези неща...
И хора, и дни, и нощи, и мисли...
И случки, които изтичат с дъжда...
Капка по капка... Лунни мъниста...

Събрах и събирам... насам и нататък...
Оставям се много у всеки един...
От Малките част или цяло, остатък...
Перото ми пусто, редът нередим...
23.08.2007

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Харесва ми. Браво... :)

[XpacTa_lavista]

Много е хубаво, дългокоске [bravisimo]

[_maLkaTa_]

страхотен стих... :flowers: :flowers: :flowers:

[dylgokoska]

За кой ли път...блестяща :) Страхотно е, Нели  [heart__]

[Arwen]

Браво, Нел, наистина хубаво!

[{dulgokoska}]

хих [slun]

[NeMogaDaPisha]

Супер е [a taka]

[Mistic]

За кой ли път...блестяща :) Страхотно е, Нели  [heart__]

Ами тя винаги е била блестяща. [namigggg]