Безкрайно сама.../червено и бяло../

[elf`s_soul]

Безкрайно сама.../червено и бяло../

  И ето пак този червен коридор, плашещо червен. Може би е време да го извървя докрай и да видя какво има зад завоя... Наум псувах болния мозък, който го е сътворил, толкова дълъг и толкова яростно червен... Караше кръвта във вените ми да бушува и разгневяваше иначе спокойния ми нрав... Толкова червено събрано на едно място - червените стени, червената светлина от тавана, червеният килим покриващ пода.. Просто един пуст коридор, обагрен в най-дивия цвят, без каквито и да е украшения, да не говорим за липсата на други краски...
  Гневът в мен ми позволи да изгубя представа за времето, не зная колко вървях, но най-накрая стигнах до завоя... Колко учудващо - нов червен коридор, също толкова дразнещ, но идеята да се върна назад, ми се стори по-налудничава от това да прекося и този...А защо ли, колкото повече вървях ставаше все по-горещо...
  Преди да стигна до отворената, отново червена, врата бях изгубила броя на завоите и мислех само, колко мразя този отвратително досаден цвят!
  Минах през вратата и се озовах в огромна, алена, кръгла зала с висок таван... Имаше два прозореца, вляво и вдясно, които бяха закрити с кърваво червени, плътни завеси...Светлината беше бледа, много бледа, всъщност не беше светло, а сумрачно...В средата на залата се намираше голямо, този път черно, бюро с два стола отпред в същия тъмен цвят, а зад него не стоеше никой, нямаше нито човек, нито стол, нито нищо... Отново огледах залата...
  На пода имаше голям, червен килим, с малката разлика, че по него бяха изрисувани оранжево-жълти пламъчета...Всичко ми напомняше за Ада, но ми се губеше един елемент, аромата във въздуха... Тук нямаше никакъв, абсолютно никакъв мирис... Всичките ми сетива се бяха обострили, краката ми бяха отпаднали и изморени, приближих се към средата на залата и придърпах единия стол, за да седна... Дълго време никой не се появи, помислих си, че съм извървяла всичкия този път на вятъра... И реших поне да поразгледам, бюрото със столовете бяха единствената мебел, така че просто минах от другата му страна и забелязах шкафчета и чекмеджетата... Опитах се да ги отворя, но всички освен това в средата, бяха заключени... Единственото, което успях да открия беше... "Ох, отново този цвят, не им ли писва?!? "... Червен, завит лист хартия... Докато го развивах, бясно изпсувах на глас...
  Колко ли ужасна гледка съм била отстрани, самата аз в червена, тънка, къса рокля, с черна коса и тъмен грим, качена на черни обувки с високи токчета, с които още не се бях научила да ходя... Разгледах с интерес и любопитство написаното. Беше само един въпрос: "Смятате ли, че сте готови да продадете душата си?!"..Огледах се с изумление и открих, че на празното бюро се беше появила луксозна писалка... "О, по дяволите, пак ли червено!".. Вече ми се гадеше от този цвят...
  Сигурно очакваха да напиша отговора... "Да!" изписах разчетливо и със старание.. След което оставих листа на черната повърхност... По него заиграха пламъци и за секунди изчезнаха в нищото, а на мястото им имаше нов надпис вместо старите отговор и въпрос... " А в замяна?!"... Позачудих се преди да отговоря... Бързо и със замах, без много старание изписах думите "Искам да съм Дявола!"... Този път по листа дълго се разгаряха пламъци... Накрая утихнаха и изчезнаха, оставяйки ме да прочета... "За това ще трябва да заплатиш с повече от душата си!"...Запитах какво искат да им дам... Получих и отговор: " Трябва да се простиш със сърцето, със съзнанието и със съвестта си...", не ми мигна окото да напиша, че сърцето ми така ме боли, че бих се отървала от него с огромно удоволствие, че съзнанието ми е толкова омърсено от егоизъм, от гняв, от омраза, от ненавист и безразличие, че нямам нужда от него, а съвест?!... Винаги съм се чудела какво ли ще ми е е без нея, колко ли неща нямаше да се спра да сторя и за толкова неща не бих съжалявала...
  След минута на листа се изнизаха думичките "Молбата Ви беше отхвърлена! Благодаря за посещението Ви!"... Тръгнах да питам защо, но листът изгоря изпод ръцете ми, за моя радост пламъкът бе хладен, което не можа да ме учуди, бях заета да мисля, защо не приеха молбата ми...
  На мястото на вратата, от която дойдох, се появи друга - бяла, снежно бяла... " Нещо ново!" ... Тя се отвори сама и освети стаята с ярка бяла светлина... Веднага станах и тръгнах към нея... Преминах през нея, имаше само и единствено един бял гардероб, не знаех колко е голяма, бялото подлъгваше със своята безкрайност... Отворих вратичките на гардероба и вътре открих една бяла рокля с червени пламъци по нея... огледах я , беше неземно мека и ужасно приятна на допир... Погледнах етикета: "Дявол с ангелска душа!".. Не разбрах написаното, но неистово пожелах да се намъкна в прелестната дреха... Не успях да устоя на изкушението и бързо се преоблякох, нямаше огледало наоколо, но бях уверена, че бях неотразима... Събух си обувките, защото те сякаш убиваха бавно крехките ми крачета, след което седнах на пода и се загледах в това несвършващо бяло, присвих очи, защото почувствах, че светлината в стаята сякаш се увеличаваше...
  Започнах да горя, първо, очите после кожата, бявно цялата се покривах с пламъци, но този път не хладни, а горещи, парещи и изгарящи... Изпепелиха ме, превърнах се в купчина пепел... Но преди последния си поет дъх, си помислих "Пепелта е по-велика, защото е горяла"... Аз просто се превърнах в част от безкрайното бяло, всичко греховно и всичко червено в мен изгоря оставяйки своите сиви следи, за да успея да се измъкна от това омърсено тяло... Сега се реех в нищото и толкова ми харесваше... Бях безкрайно сама и това ме правеше безкрайно щастлива..

[Gentiana]

ууффф, и аз изгорях  [lol]
благодаря за интересното четиво,elf`s_soul
[cvetee]

[elf`s_soul]

ууффф, и аз изгорях  [lol]
благодаря за интересното четиво,elf`s_soul
[cvetee]

Не дей! Сакън! Не изгаряй така..

Радвам се , че е грабнало вниманието ти!  [inlovee]