Задъхваща се тишина

[Gentiana]

Плъзгат се ръцете ми
по тези гладки стени.
Боли тишината,
задъхваща се в накъсани думи.
Отскачам от огледалото-
там твоите очи
издигат преграда
от магарешки тръни
помежду ни.
Как да докосна
тези жестоки стъбла?
Какво като цъфтят
и цветовете им са нежни?
Няма с писък да оскверня тази,
превръщаща се в светица тишина.
Не ме гледай!
Очите ти са грешни.
Грешно е, че ме предаде
и затвори една врата.
Грешно е,
че на прага на нощта умирам.
Всяка капка кръв в мен
просъсква- "празнота".
Студена, змийска кръв.
Тя копнежа на сърцето не разбира.

[Don_NUTSO]

Боли тишината,
задъхваща се в накъсани думи.
Отскачам от огледалото-
там твоите очи
издигат преграда
от магарешки тръни
помежду ни.

Грешно е, че ме предаде
и затвори една врата.
Грешно е,
че на прага на нощта умирам.
Всяка капка кръв в мен
просъсква- "празнота".
Студена, змийска кръв.
Тя копнежа на сърцето не разбира.

[reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]

[vesselin]

 [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] Подкрепям дон Нутсо!

[Gentiana]

Лелеееее, каква съм гаднярка  [shame] [shame] [shame]
Да разплача и двама ви. [shame]
Е, хайде стига дееее, нали знаете, че големите момчета не плачат. :)
Я тук по една голяма усмивка!!!

Пролет е, все пак. И глухарчетата цъфнаха.

Сълзите са дъждовните капки на сърцето,
когато слънцето му се скрие зад облак от скръб,
капят по изящните треви на ръцете,
нарязват се от острия им, невидим ръб.
Но дъга все пак трябва и ще има,
когато се усмихва сърцето през сълзи.
Когато остане само спомен жестоката зима,
в която били са погребани нашите мечти.

[GaLLeRy]

Геоооо,страхотна си!!!

И на мене ми се доплака....

[Gentiana]

 [hey sexyy] :kissoflove: :flowers: