Не ме питай дали себе си в очите ти аз мога да позная.
Нощта е тъмна и сивкаво - мъглива. Утринта е ясна.
След всичко отново ще осъмна сам сама накрая.
Всичко се променя. Времето тече със скорост бясна.
Винаги заключвах мислите в главата си.
Но в ума ми пак прокрадваше се ти.
Сляпа бях за светлото, откакто отиде си.
Не виждат бъдещето слепите очи.
Мразя да живея по предначертана схема.
Свикинах с този разноцветен живот.
Света ми често е със сложна система,
а аз често на свойте чувства съм роб.
Сетне примирие. И просто робувам.
Падам в краката ти. Ангел без криле.
Спомени. Мечти. Само тях днес целувам.
И някак празнея. Всичко ми взе.