Камък

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Из лъскавите парфюмирани коси
се скриват няколко гримирани сълзи...

Прозорецът се хлопна и - капак!
Захлупи тази стая като с плоча...
Не диша ли, и камъкът-голтак
умира, без дори да го посочат...
Ти знаеш ли - и камъните са с сърца,
и камъните могат да проблясват,
да плачат, да се смеят на шега...
Учудващо е как не забеляза!...
А как се чувстваш? Точният момент
и точният човек сме за въпроса...
Лежиш като изваян монумент,
но камъни в сърцето си не нося...
След малко спирам въздух да крада,
затисната под тази тежка плоча...
Не ми се носи каменна душа.
И по-добре да се строша,
и по-добре е през прозореца да скоча...

Из лъскавите парфюмирани коси
се скриват няколко гримирани сълзи,
а ти дори не ги видя, дори не ги посочи...

[XpacTa_lavista]

Чудесно е [a taka]

[GaLLeRy]

Наистина чудесно  [heart__]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [reevvv] Мерси!...

[Arinna]

Чудесно е, но и много тъжно...  [sad3] Чудно за кого/какво ли си си мислила... И все пак се е получило наистина прекрасно! [bravisimo]

[`Fallen_Angel`]

Има ли нужда да казвам какво мисля  :)

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Красота [inloveee]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Чудесно е, но и много тъжно...  [sad3] Чудно за кого/какво ли си си мислила... И все пак се е получило наистина прекрасно! [bravisimo]

[confused] Ох, ами малко е сложно за обяснение. Там е работата, че уж аз се преструвам на камък - камък, на когото не му пука, че на човека до него не му трепва сърцето, но истинският камък в картинката е именно той - "изваяният монумент"... И така или иначе аз си оставам просто камък, който дори не успява да проблесне, да бъде забелязан...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Има ли нужда да казвам какво мисля  :)

Да, разбира се, ако има критики - приемам градивните. :)

Послепис: А стихотворението се казва "Камък", а не "Камъни", защото макар да сме двама, ние сме като един човек, един "каменен" характер, но каменен от различни страни...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Красота [inloveee]

:) Благодаря!

[`Fallen_Angel`]

Има ли нужда да казвам какво мисля  :)

Да, разбира се, ако има критики - приемам градивните. :)

Послепис: А стихотворението се казва "Камък", а не "Камъни", защото макар да сме двама, ние сме като един човек, един "каменен" характер, но каменен от различни страни...

Не мога да намеря нищо, което да не ми е по вкуса в стоховете ти, за да събуди критикаря в мен :)
Обичам да те чета  :)

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Много ме радваш, ако е така. Но ако нещо наистина не ти харесва, надявам се, не се притесняваш да го кажеш.

И аз обичам да те чета - обикновено хората се разбират взаимно, когато става дума за поезия... [heart__] [heart__] [heart__]

[Devil`s Bride]

Много красиво стихче, красиво в тъгата си [sad2]  [heart__]
А пък обясненията за вдъхновението ти, ми помогнаха като го прочетох втори път да открия, един вид, символи, като потвърждения на думите ти  [shame] [shame]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Хубаво е! :)

[vanilla_g]

В тъгата ти има нещо безумно красиво.  [inloveee]
И макар тъгата да не е едно от най- хубавите чувства, които човек изпитва, именно тя е тази, която ни дава възможност да оценим много други неща.