News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

Сребърни листа ...

Started by ranenia skorpion, August 26, 2007, 16:18:22 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

ranenia skorpion

 



Сребърни  листа ...





                                                      Есен  е ... И  все  същият  е  парка,
                                           и  люлките,  заварени  с  поялник...
                                           и  онази  там  стои  шишарка...
                                           хвърлена  с  усмивка  по  нахалник....

   


                                                    ... Пейка  до, огромната  топола...
                                          отново  чака нас  да  настани...
                                          до  дърво  обелено, разцепен  ствола,
                                          сам  седя  и  гледам  в  страни...

 

   
                                                      Как  беше  паднал  в  езерото  кестен,
                                            а  детенце,  стиснало  глухарче,
                                            задаваше  въпрос  уместен,
                                            да  го  извади  как, на  старче....



                                                        Есен е .... Вековното  дърво  окапа
                                            и  клоните  тъжат  от  придошлия  листопад,
                                            че  листа  попаднаха  в  трапа                         
                                            и   с  това  нахлу  в  душата  спад ...




                                                        Поливай,  пазачо,  с  маркуч  градински...
                                             зелената  трева  и  сухият  бетон,
                                             че  утре  с  боецът  пехотински
                                             ще  мине  тя  без  болка  и  без  стон...
 



                                                        Есен  е ... чрез  вятъра  нашепваше:  ела,
                                             че  бях  отново  изигран,
                                             там,  сред  мирис  на  смола,
                                             наблизо  чух  работещия  кран !

 


                                                       Чело  подпирам  с  ръцете  скръстени...
                                             и  гледам  уморен  и  блед ...
                                             как  блестят  усмивки, чар  и  пръстени
                                             далеч  от  мен  и  моят  мироглед...

 

                                                        Събраха  ни  и  разделиха  две  алеи
                                             там,  след  каменната  арка;
                                             любима  моя,  за  другия  милей,
                                             аз  завинаги  отивам  си  от  парка...
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

иринка


Qween of the black hearts

Quote from: ranenia skorpion on August 26, 2007, 16:18:22 PM

                                             Събраха  ни  и  разделиха  две  алеи
                                             там,  след  каменната  арка;
                                             любима  моя,  за  другия  милей,
                                             аз  завинаги  отивам  си  от  парка...


невероятно а този стих е...много истински и много чувствен...браво
[inlovee]

Arwen

Красив! Болящ! Истински!
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

RAZLICHEN

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

ranenia skorpion

"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "