Мразя ...
Мразя това, че не си мой.
Мразя това, че не мога да те видя.
Мразя това, че не мога да те докосна.
Мразя това, че не мога да те прегърна.
Мразя това, че не мога да те целуна.
Мразя това, че си далеч от мен.
Мразя толкова много неща ...
Но най- много мразя себе си.
Мразя се затова,
че не намерих думи,
за да ти призная чувствата си.
Мразя и нея.
Мразя да виждам как я докосваш.
Мразя да виждам как я прегръщаш.
Мразя да виждам как я целуваш.
Мразя и това, че си с НЕЯ.
Мразя мечтите си,
защото ти си в тях.
Мразя сънищата си,
защото ти си в тях.
Мразя мислите си,
защото те са обзети от теб.
Мразя всичко!
Мразя дори и теб,
защото исках да си мой,
но ти не беше и може би няма да бъдеш!
Ти си със НЕЯ.
Вечер заспиваш до нея,
а сутрин се събуждаш в неините прегръдки.
Най - много от всичко мразя НЕЯ.
Тя е всичко за теб,
а аз,
дори не знам дали ме помниш.
Докосвам,
прегръщам,
целувам човек,
които дори не обичам,
защото всъщност обичам теб.
Човека, които искам да докосвам,
да прегръщам,
да целувам,
до когото искам вечер да заспивам,
а сутрин да се събуждам си ТИ.
Всичко, което исках беше ти,
но ти си с нея,
жената, която мразя.
Жената, с която искаш да бъдеш,
жената, която те прави щастлив.
А как ми се искаше тази жена да съм аз.
Но съдбата не беше на моя страна
и АЗ и ТИ сме далеч един от друг сега.
Надявам се тя да те обича,
толкова силно,
колкото те обичам АЗ,
надявам се никога да не те нарани,
да не те накара да страдаш.
Нищо, че я мразя,
въпреки това искам да ви пожелая,
да бъдете щастливи заедно
и да се обичате повече от всичко на света.
А аз винаги, ще те обичам,
дори тя да е между нас,
аз не мога просто така да забравя
онази изпепеляваща любов,
която гори в сърцето ми.
Не мога просто така,
да те изгоня от мислите и мечтите си.
Не мога да просто така,
да спра да те сънувам,
та ти си всичко в моя живот!
