Какво ви вдъхновява да творите?

[tonnny_bg]

Аз ли съм единствената [намиг] [намиг] дето твори шедьоври в добро разположение на духа [lol] [lol]?Обикновено ,когато не ми е добре,не ми е и до стихове. [think]

[Angel Soul]

Не си, мен мързата ме прихваща когато и да е ... Мога да пиша и като ми е хубаво, и като ми е омразно. [smile2]

[ANAKONDA]

Ти затова и някой път пишеш умни глупости де...  [намиг]

[Dorito]

Ами .. в малкото пъти когато съм сядала да напиша нещо наистина стойностно... съм го писала за да излея чувсвата си,да кажа по някакъв начин това,което всъщност не мога или не искам да казвам на никого.. поне не пряко ...  :arrow: Вдъхновяват ме чувсвата.. истинските чувства.. моите собствени чувства към някого .. и в повечето случаи - главно тъгата ..

и при мен е точно същото!

[Lizi]

Ами за жалост не мога да творя и за това вдъхновение като,че ли нямам [confused] Но мисля,че ако имах би бил някой красив момент,или пък гледка [lol]

[Diablos]

Хмммм, зависи какво ще "творя"... Когато е в рими,винаги е израз на някакви чувства,които са ме завладяли...И като се замисля,с едно-две изключения, всичките са свързани с тъгата...
Иначе единственото разказче,което съм започнал, е...плод на псевдо-филосовски разсъждения и е вдъхновено от няколко книги и филми...

[elf`s_soul]

Еми обикновено е дума или израз които чувам или просто ми изникват в ума ... винаги са по повод болка ,разочарование или мъка които изпитвам .. това ме вдъхновява .. просто се опитвам да излея всичко на листа ..

[ilusia]

за стихове силна емоция аз гледам да преживея качествено всичките си емоции да не ги запушавам а точно обратното да ги изживея до краи точно за това когато умея да гледам напред и да не се връщам във миналотот защотот не оставям някоия болка подтисната изживеявам я до краи така , че всяка силна емоция ме кара да пиша стихове, за расказите не е така умея да пиша за всичко както по романтичен начин да обясня 29 фвруари така и по- още по романтичен начина да напиша легенда как се отварят вратите на трамвая ;)))

[gospojica_Lubov]

Стихове пиша от преживяно.
Понякога са ме вдухновявали неща, като снимка, усмивка, поглед ...
Всеки мои стих е свързан с някой около мен ... някой който обичам или съм обичала ...
Вдъхновявам се и когато се разхождам сама  :)
Тръгвам на никаде и като се връщам вече имам стихче в главата  :)
Естествено почти го забравям докато се прибера  :),
което е много гадно  [confused]

[waitshark]

                    Самотата и тъгата,
                                            която аз испитвам.
                                            Усмивката изгряла
                                            на близкото за мен сърце.
ми това+музиката

[waitshark]

 [mhmm]

[FALLEN]

Мен ме вдъхновява....ЖИВОТЪТ [shame]

[Angel Soul]

Не си, мен мързата ме прихваща когато и да е ... Мога да пиша и като ми е хубаво, и като ми е омразно. [smile2]

Я някой да ми каже защо тук думичката "музата" ми е редактирана на "мързата"? [confused]

[ArmaggeddoN]

Eдна бутилка "Stella Artois" и започва изкуството  :>

[Angel_Eyes]

Аз творя, но не върху лист, а върху платното.....

Всичко ме кара да творя...емоциите ми ме карат когато съм тъжна, когато съм, щастлива, когато съм ядосана, когато съм спокойна, които са породени от други неща...понякога ми е достатачно само слънцето сурин или просто някоя песен или стиготворение...или театъра, операта, балета.....за мен това да рисувам е като наркотик, ако спра все едно някой да ми отнеме въздуха......Върху платното създавам мой свят....свят в който разкривам чувствата си, емоциите си, душата си......и знам, че хората могат да ми отнемат всичко, но не и това......

Всяка картина е частичка от мен....и много трудно се разделям с тях  [confused]