Качвам се на влака с намерение да проспя да проспя пътя, зеления пейзаж обаче гони надвисналия над очите ми сън. Чета "Алкохол" на Калин Терзийски и наблюдавам отминаващите поля. Изведнъж един възрастен мъж, на около седемдесет години, се провиква към човекът срещу него- Щъркел, видяхте ли щъркела, господине? Господине отсреща поглъща на две хапки един млечен шоколад Своге, без да проявява какъвто и да било интерес към хората около него. Съня напълно е изгонен след думите на стареца, започвам трескаво да въртя глава наляво и дясно в търсене, не на белия, а на черния щъркел. Разноцветни найлонови торбички нахално летят из зеленината. Полицай проверява личните карти на пътниците във влака. Щрак: филмът започва. Финалът: белезници и бургаска гара.
Miss Monologue
