Интересни факти

[Ellectra]

Това не мога да го повярвам!

[finiv]

И все пак да ЗАБРЕМЕНЕЕШ на 9 години... ми се струва просто невероятно - все пак трябва поне веднъж да ти е " идвало ", за да можеш да бъдеш майка - което пък мн ама мн ме стресира - на 9 години да си достатъчно развит, че да можеш да дадеш живот.А възрастната жена я оправдавам - хаха ми като иска, кое и пречи да си роди дете с оглед и без оглед на усложненията.Ако за някой не е голяма философия да стане родител, то за други ( с хормални проблеми или някакви други някогашни заболявания, довели до невъзможност да имаш дете) е повече от дар от Бога...

При индиянците физическото развитие е по-интензивно, което обяснява ранното полово съзряване и поява на цикъл, тъй че не е невъзможно.

да де... все пак всичко в тоя свят е възможно, но е нормално за нас ТОВА горното да ни се струва, невероятно

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

Аз на 9 години незнаех какво е секс,тея малките какво правят тцтц :) Света се побърка еййй!

[Boss_baby_MM]

Под жестокото слънце на Калахари ще станете свидетели на една от най-зрелищните гонитби на Земята. Дуел на живот и смърт, в който противници са ловката и изящна антилопа, наречена спрингбок и най-бързият сухоземен хищник – гепардът. Ожесточени схватки, хитри уловки и опасни изпитания ще ни въведат в тайните на една надпревара, в която оцеляват само силните.
Една антилопа стийнбок – наполовина на размерите на спрънгбока – преминава през дюните. Две очи я следят отблизо. Женският гепард явно преценява шансовете си. Тя има три пораснали, вечно гладни малки.

Гепардите са известни като най-бързите бозайници на сушата. Стийнбокът обаче също е бърз и гъвкав и развръзката никога не е известна. Големите чувствителни уши на антилопата са винаги нащрек за хищници. Все пак гепардът ще се опита да се промъкне на няколко метра от плячката си и да я изненада с финалния си спринт. Малката антилопа знае всяко кътче из храсталака. Но реакциите на гепарда са мигновени и той се носи като вятъра. За да си осигури пряк достъп към плячката, хищникът заобикаля храстите.

Гепардът е създаден да развива скорост: дълги крака, за да се набира, с опашката пази равновесие, а гръбнакът му действа като пружина. Стийнбокът обаче също е бърз и е тласкан от отчаянието. Гепардите в Калахари изпускат жертвата си доста често. Тази женска обаче побеждава.

Калахари е сурова и почти безводна. Животните, които живеят тук, трябва да издържат на крайности: на жега и студ, и на пясъчни бури, когато слънцето е невидимо. Пресъхналата земя често подлага на изпитание издръжливостта на гепардите. Подобно на спрънгбока, и на тях не им е нужно да пият често. Антилопите държат първенството. Те са далеч по-добре пригодени за жестоката жега на Калахари.

Сухите корита на някогашни реки се вият между пясъчните дюни. Антилопите спрънгбок ги предпочитат заради хранителните минерали и растящите в солената почва растения. Тези животни са родени бегачи,но и основната плячка на повечето гепарди в Калахари. За да оцелеят трябва да са по-издръжливи в кратката надпревара с гепардите. Известните подскоци на спрънгбока са като танц.Предполага се, че с тях объркват хищниците или ги обезкуражават с демонстрацията на бързината и гъвкавостта си... а може би просто тренират за важния момент, когато животът им ще бъде поставен на карта. Каквото и да правят антилопите обаче, гепардите ги наблюдават. Майката и малките следят представлението много внимателно. Младите мъжки антилопи сплитат рога и опитват силите си. Тренировките често изглеждат ожесточени. Един ден те ще се бият за най-самотната и опасна позиция в света на спрингбока - трудната и самотна стража над извоюваната територия в сухото корито.
Ден след ден той издържа на жегите, глада и нападенията и очаква в земите му да влезе разгонено стадо. В същото време майката-гепард и малките й се хранят с добития улов. Но безпогрешният усет на една хиена я е довел при семейството на гепардите. За плахите гепарди няма избор. Едно от малките се изрепчва, но гепардите не могат да се преборят с мощните челюсти на хиената. За тази майка няма лесна плячка.

За разлика от хиените, гепардите трябва сами да уловят почти всичко, с което се хранят. Улавянето и запазването на плячката е трудно. Налага се да тръгне на лов в зноя на деня, когато телесната й температура може да се покачи опасно.

Междувременно за мъжкия спрънгбок е дошъл големият момент. Пристигнало е разгонено стадо. Той не губи време и проверява кои женски са разгонени. Една женска изпуска няколко капки урина, които той опитва. Химическото послание му казва, че тя е готова. Той я следва плътно, в очакване на подходящия момент. Майката-гепард търси малките си в утринта. Те са тръгнали на пътешествие без нея.

В Калахари е пълно с опасности за любопитните котки. Малките са открили ранен урикс, вероятно изплъзнал се на някой лъв. Той е слаб, но те някак усещат, че все още не е по силите им. Заинтригувани са, но не знаят какво да направят. Уриксът е прекалено голям дори и за майка им. Най-сетне задоволяват любопитството си, подчиняват се на майка си и оставят урикса на съдбата.

В сухото речно корито мъжкият спрънгбок има проблем: пашата води стадото извън територията му. А той иска да ги задържи. Колкото по-дълго останат, толкова повече женски ще заплоди. В ниските храсти край коритото гепардите започват да дебнат. Стадото пасе в широк участък, където няма прикритие. В тази ситуация гепардчетата са не само безполезни, а често дори провалят лова. Затова майката ще ги остави да гледат как се прави.

Мъжкарят е зает с отиващото си стадо и не е забелязал, че котките са го набелязали и са едва на няколкостотин метра. Докато той се занимава с изплъзващите се женски, майката-гепард напада. Когато малките настигат изтощената си майка, откриват, че няма плячка. Гепардите ще се установят да преспят някъде из дюните.Със залеза в околността се появява още някой: млад мъжки гепард прави последната си маркировка за вечерта. Двамата със спътника му са новодошли в областта и възнамеряват да разширят територията си. Стигнали са доста отвъд обичайния си маршрут. Тази вечер ще заспят с познатите викове на лаещия гекон. Геконите издават звуци, за да обявят територията си и да привлекат мълчаливите женски.

Недалеч майката-гепард и малките й спят дълбоко, безразлични към летния оркестър. За разлика от женските, мъжките гепарди често се събират заедно. Тези двамата вероятно са братя и спътници в живота. Те ловуват, ухажват, а днес и проучват. Спират край някои дървета, за да ги подушат и маркират. Тези дървета са като табло за обяви, където гепардите обявяват на другите мъжки собствеността си над областта и съобщават на минаващите женски, че са наоколо. От миризмите, оставени от другите гепарди, те ще узнаят кой още се навърта в околността. Със сигурност разбират, че са в чужда територия. Два по-възрастни гепарда, отдавна установили се в областта, вече са ги видели. По-старата двойка моментално реагира.

Подобно на спрънгбока, гепардите се чифтосват в своята територия. Затова я защитават ожесточено. Младоците спират и разбират, че ги чакат неприятности. Старите мъжкари настъпват към тях решително. Мъжките гепарди понякога загиват в битки за територия. Младите животни са несигурни, но отказват да отстъпят. По-възрастните заплашително заобикалят младите. И двете страни изчакват другия да направи първия ход. Никой не би рискувал да бъде ранен от равностойните съперници. В крайна сметка възрастните мъжки полека се изтеглят с необичайно бавен ход. Това е победа за младите мъжкари. Възрастните мъжки си тръгват и оставят нашествениците да се радват на разширената си територия.


Температурите в Калахари могат да се покачат много, понякога достигат над 40 градуса. Пясъкът става непоносимо горещ. Антилопите се свират на сянка, където намерят. Понякога сянката не стига. Някои животни имат собствена сянка. Земните катерици се крият под собствените си пухкави опашки и могат да се хранят под горещото слънце.

Мъжките гепарди са се оттеглили на сянка, а уриксът наблизо не ги изпуска от очи. Котките са се проснали в пустинната жега и трябва да дишат учестено, за да се охладят. На антилопите спрингбок не им се налага да пият. Те обикновено получават достатъчно влага от храната си. Стадото пасе цветовете, разцъфнали след краткия порой. Те са жадувана промяна в обичайната им диета от трева и листа.

Гепардите набавят голяма част от водата си от месото на жертвите. Те избират плячка и ловът започва. Уловили са бебе- урикс. Майка му е привлечена от виковете му и се намесва. Неустрашима е и не се отказва, когато един от гепардите се опитва да я отклони. Отчаяно се опитва да освободи малкото си от задушаващата хватка на гепарда и успява. Приключението явно не е навредило на малкото. Майката отново се обръща към гепардите. Рогата на урикса са смъртоносни оръжия. Женската лесно би могла да го убие.

Когато настъпи размножителния период, женските са способни да контролират разгонването си, за да се възползват от благоприятните условия; раждат едновременно. За около месец дюните изобилстват от лесна и уязвима плячка. Оживлението около майката и новороденото могат да привлекат и хищници.

Новородената антилопа е беззащитна и остава на скрито в първите двайсетина дни от живота си. За месец тя трябва да натрупа достатъчно сили, за да тича със стадото. Малките се превръщат в мишени веднага щом се присъединят към стадото на открито. В надпреварата младите антилопи изпробват крачката си, а гепардчетата трябва да се научат да ловуват.

Майката спрънгбок е бдителна, но майката-гепард довежда малките близо, без да бъде забелязана. Тя остава назад, докато малките тръгват в атака. Все още обаче има много за учене. Единственото, което могат в момента, е да спънат малката плячка. За да я убият, имат нужда от майка си. Няколко дни след като малкото й е било уловено, женската антилопа се връща да го търси.

Валежите в Калахари винаги са откъслечни и непредвидими. Задава се страховита буря. Дъждовете в тази част на Калахари са подсигурили паша за антилопите спрънгбок и антилопи за гепардите. Малките щраусчета са лесна плячка в речното корито. Майката и малките разполагат с достатъчно време. Няма нужда да дебнат. Могат просто да отидат и да хванат някое. Мъжкият щраус моментално реагира и подмамва едно от гепардчетата да го подгони. С мощните си крака той отвежда малкото далеч от пиленцата. Щом малкото реши да се върне при семейството си, щраусът отново го изкушава с неустоимо преследване. Успешна стратегия. Докато отвлича вниманието на гепардчето, щраусът печели време за пиленцата. Женската също влиза в играта. Тя се преструва на ударена и с куцане се отдалечава от пиленцата. Старае се да изглежда лесна плячка. Останалите малки и майката са хванали по едно пиле и не обръщат много внимание на представлението на женския щраус.
Изминали са 6 месеца.Зимните утрини в Калахари са много студени. Температурата често пада под нулата. Малките на гепарда вече са на около 18 месеца. На големина са колкото майка си и идва моментът да я оставят и сами да потърсят късмета си. Възможно е майка им никога повече да не ги види.

Тя обаче няма да остане сама задълго. Недалеч двамата млади мъжкари си почиват сред дюните и следят отблизо антилопите гну в коритото. Забелязали са, че в стадото има малки. В началото само няколко гну забелязват гепардите. Те улавят едно малко, но за пореден път се сблъскват с ожесточението на майката. Tя се отказва и малкото е обречено.

Единият от братята е платил скъпо за улова. Рогът го е промушил в бедрото и сега то кърви. Гепардите са напаст за малките антилопи гну. Те отнемат почти всичките малки на някои стада в Калахари. Въпреки че младите спрънгбок достигат полова зрялост едва на две години, те не спират да се борят и упражняват за бъдещите схватки.

Майката-гепард изглежда не се интересува от лова. Малките й са си отишли и тя отново е самотна женска: сама е и е на разположение. Младите мъжки първи улавят посланието й от миризмата, която е оставила по пътя си. Те упорито я следват. Стремят се да я намерят преди някой друг мъжки да го е сторил. Зоват я с вик, който се чува на близо два километра. Тя може да е навсякъде из дюните. Може дори да се крие от тях. По това време и те не се интересуват от лова. По-предприемчивият мъжкар е възнаграден със следа. Женската скоро е уринирала тук и трябва да е наблизо. Той я захапва за врата. Това явно я успокоява, Изведнъж тя показва, че всичко е свършило. В този момент се появява и другият брат и напрежението се покачва. Братята обикновено си делят женските и сега той се опитва да получи своето. Тя отказва. Вдигнали са шум и непрестанно се оглеждат за опасност. Когато женската се оттегля, братята тръгват след нея. Те ще останат заедно цяла нощ, докато е готова за още едно чифтосване. След това пътищата им ще се разделят. Ако чифтосването е било успешно, тя вече носи в себе си следващото поколение ловци.

Гепардите и спрънгбокът са бегачи в дългото състезание на еволюцията. Заедно те са достигнали изключителни висоти и нямат равни по грация и бързина. От хиляди години гепардите преследват спрънгбока по прашните корита на Калахари. В безкрайната надпревара победители са и двете животни. Може би те го отбелязват с красотата и блясъка на дивия си балет. Гепардът и спрънгбокът - несравними атлети, които сякаш не докосват земята в своя бяг.

[Boss_baby_MM]

Извинявам се, ако мястото на темата не е тук. Самата аз незнаех каде да я сложа. Гепардите са ми любимци, дано и на вас да ви харесват. [namigG]

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

На мен също са ми любимци.Винаги съм се възхищавала на тези котки  :) Обожавам ги  [inlovee]

[alL I aM]

Лично аз повече си падам по сибирските тигри ,но не бих отказал едно гепарче за домашен любимец ! Да си го гушкам и да си го мачкам  [usmivkaa]

[Boss_baby_MM]

Домашната котка има нещо като втора същност. И в най-кроткото коте спи едно диво създание. В продължение на хилядолетия се опитваме да узнаем нещо повече за поведението на домашните котки.

Днес и учени, и обикновени хора искат да ги разберат, да разсеят загадките около тези животни.  За тях домашната котка е също толкова интересен обект на изследване, колкото лъва или тигъра.  Да живееш с котка, означава да пуснеш дивото в дома си. Може би философската мисъл на писателя е вярна: "Бог е създал котката, за да може човекът да погали тигъра."


Днес в западната култура любовта между човека и звяра процъфтява. В момента котката води пред кучето като любимец #1 и годишно купуваме повече котешка храна от храна за бебета.

През уикенда гордите господари показват глезените си любимци на хиляди други ентусиасти. Състезават се около 30 породи: дългокосмести, късокосмести, а някои са съвсем без косми. Само в САЩ има близо 58 милиона домашни котки. Макар че повечето са "улична превъзходна" и не са скъпи, цените на някои екзотични породи достигат 3000 долара. Въпреки че много хора не харесват котките и им нямат доверие, далеч повече са тези, които ги обожават и глезят. Щастието на котките и на техните господари се е превърнало в сериозен бизнес.


Подобно на призраци, оцелели от праисторическите мъгли чак до наши дни, два вида диви котки все още бродят из Африка и Европа. Предполагаемите предтечи на домашната котка дори приличат на нея. Те обаче са свирепи и страшни животни, съвсем диви. В древността фермерите ги опитомявали, тъй като котките били безценни убийци на гризачи.  Тези фермери били египтяни, живели преди повече от 3 хилядолетия. Котката била обожавана и почитана в Египет. Никъде другаде по свeта тя не е била толкова уважавана. Богинята с котешко лице била символ на удоволствието, плодородието и майчинството. Котките били свързвани също и с божеството, символ на живота, което всеки ден изпращало слънцето на земята.


Триумфът на котките обаче бил към края си. От свещени животни те се превърнали в обект на омраза и презрение. Котешките очи, смятани някога за божествени, станали убежище на Дявола. Мнозина вярвали, че котките са спътници на вещиците и хиляди животни били измъчвани, изгаряни и обесвани дори в колониална Америка.

Ветеринарят Майкъл Фокс е вицепрезидент на Хуманното общество в САЩ. Трудовете му са посветени на поведението на котките и отношенията между котки и хора. Фокс обяснява: "Интересно е, че в историята котките са били и почитани, и преследвани. Един папа наредил всички котки да бъдат избити. Това отношение на любов и омраза отразява дуализма на човешката психика. Човек обича нещата условно. Обича, ако може да ги контролира и да ги подчинява на волята си. Обича нещо, защото е загадъчно и е част от дивата природа, а котката олицетворява именно това."

Домашната котка е един от 38-те вида котки, повечето от които си приличат поразително. Ако се махнат петната и ивиците, дългата или късата козина, ако се абстрахираме от размера – от 2 килограма до близо 300 – котката си остава котка. Малцина собственици си дават сметка, че поведението на домашната им котка има паралел в дивата природа. Красива и полезна, котката е омагьосващо съчeтание на двете качества.

Грациозните й движения са радост за окото. Гъвкавостта на котките се дължи на раменните им стави, които са конструирани така, че позволяват на предните им крака да се движат в почти всички посоки. Ключиците им са съвсем малки, а гръбнакът е изключително подвижен. Плавни и грациозни, котките ни учудват със своята сила и чувството си за равновесие.

Всички котки маркират територията си като пръскат миризлива течност. Следите от нокти са визуален сигнал, който съдържа и миризма от жлезите в лапите. Жлезите на главата и на опашката оставят миризма както вкъщи, така и в природата. Понякога се оставят по няколко сигнала. Битките за територия биха били смъртоносни за животни с толкова остри зъби и нокти, така че повечето спорове се разрешават с позиране и сплашващи действия. Приятелският поздрав по принцип е мимолетен и неуловим: докосване по носа или отъркване на телата.

Как точно и защо котките мъркат, си остава загадка. Знае се, че както мъркането, така и мачкането с лапи се проявяват още от най-ранно детство, за да стимулират майката да отделя мляко. Като ловци котките трябва да пестят енергия при всяка възможност. През две трети от времето те дремят, но винаги са нащрек за звуци. Оттам и израза "котешка дрямка."

При всички женски котки освобождаването на яйцеклетката става едва след като чифтосването го предизвика. В зависимост от вида, бременността продължава от два до четири месеца, а котилото наброява от 1до 8 малки. При раждането малките са безпомощни. В началото те не виждат и не чуват; осланят се единствено на допира и обонянието. Смайващо е, че всяко малко си избира свое зърно и го открива по миризмата. В природата подобно поведение е от полза: майката може по-скоро да тръгне на лов.

Котките са много грижовни майки и не се колебаят да преместят малките, ако усетят опасност. Повечето майки донасят жив улова си, за да научат малките как да ловуват и да убиват. Каракалите, наричани още "пустинни рисове," може да ви се сторят игриви или жестоки, но всъщност те просто се учат. С ударите си те зашеметяват жертвата, но са твърде неопитни, за да захапят смъртоносно. Котките-майки поддържат малките си изключително чисти. Успокояващото усещане от допира на майчиния език, наподобява човешкото погалване. Така се създава връзка и котките ни смятат за техни приемни майки през целия си живот.

В дивата природа играта на малките затвърждава техните хищнически умения, нужни за оцеляването им, когато пораснат. Дали домашната котка се упражнява да преследва и ловува по подобен начин, е спорен въпрос. Много експерти са на мнение, че играта е обособено поведение просто заради забавлението. Много собственици на домашни котки са свидетели на така наречената "вечерна лудост," когато потисканите ловни инстинкти изригват като вулкан. Подмамени от движенията на плячката, дори и най-загладените домашни котки се втурват на лов. 


Връзката между убиването и храненето обаче трябва да се усвои. Неопитната котка напада безпогрешно, без да разбира, че жертвата й става за храна. Като ловци котките разчитат на потайността и винаги са нащрек за знаци, които означават храна или опасност.

Въпреки че обонянието не е водещото им сетиво, те не пропускат и една миризма. Обонянието им служи главно, за да установяват териториалните граници помежду си и да засичат нашествениците. За да се информират за потенциален партньор, котките използват вторична обонятелна система в небцето. Докато вдишват миризмата, те сбръчкват горната си устна и правят типичната си гримаса. Котките движат подобните си на фунии уши, за да засекат звук. Вероятно острият им слух надминава този на хората и дори на кучетата.

Предназначението на котешките мустаци не е изцяло проучено. Но ако те пострадат, животното губи равновесието си и се блъска в предметите. Може дори да не успее да улови жертвата си. Мустаците предават информация и за уловената плячка. За да премахнат всяко парченце храна, котките често се почистват.

Придирчивостта е сред най-типичните им черти. Твърд и грапав като шкурка, езикът им е покрит с подобни на куки образувания, които могат да изстържат месото от костите на улова.

За писателите, художниците и поетите котешките очи са олицетворение на магията и мистерията. Учените знаят, че зрението е жизненоважно за котката и е ключът към успеха й като ловец. В Щатския университет във Флорида зрението на котките се изследва повече от 25 години.

Професорът по неврология и психология доктор Марк Бъркли оборил скептиците, които смятали, че котката е неподходящ обект за изследване. Той проектирал система, която не само работи, а дори привлича котките. Осланяйки се на котешкото любопитство, Бъркли създал кутия, която изкушава животните. Когато отговори правилно, котката получава храна. В едната част на екрана пред котката се появява компютърно създаден образ. Котката трябва да покаже на наблюдателите, че го е видяла, като натисне дясната плексигласова пластина, когато образът се яви вдясно и лявата, когато той е вляво. От изследванията на Бъркли и други учени знаем, че котките не различават лицата на хората, нямат силно усещане за цвят и подобно на хората, имат визуални илюзии. Най-интересна обаче е способността им да виждат на тъмно.

Със способността да пронизва мрака със зрение поне 6 пъти по-добро от нашето, котката наистина се чувства добре нощем. Първите предци на котката вероятно са ловували както на земята, така и по дърветата. За да оцелеят, те се нуждаели не само от нокти, но и от силно чувство за равновесие, нещо, което котките са запазили до ден днешен.

За да защити славата си, котката наистина обикновено пада на четирите си крака. Учените са научили как го прави. Забавеният видео запис показва, че котките винаги се изправят в точно определен ред. Първо се завърта главата, въз основа на сигнали от очите и вътрешното ухо. После се извива гръбнакът със задните части. В същото време котката извива гръб, за да намали силата на удара. Въпреки гъвкавостта си, котката е изправена пред особени опасности в модерните градове. Макар че е на десетки метри над земята, домашната котка е привлечена от движещата се плячка както всички останали котки. Ако не друго, привлича ги налудничавото енергично движение. Толкова много котки падат през отворени прозорци, че феноменът си има име: "синдром на височината." В медицинския център за животни в Ню Йорк лекарите с почуда установили, че жертвите, паднали от по-високо, имали по-леки наранявания от тези, паднали от по-ниско. Макар и котката да няма девет живота, необичайната й способност да се носи във въздуха определено има връзка с този мит. За котките винаги са се носили митове.

В Англия, близо до Оксфорд, учените проучват дали легендарната самота на котките е реалност или измислица, и дали котките могат да живеят и в групи.

Лъвовете са единствените диви котки, за които е обичайно да живеят в група, наречена "прайд." В ядрото й са възрастните женски, обикновено роднини. Учените са открили, че вътре в прайда женските гледат и кърмят взаимно своите малки. Тук три отделни женски позволяват на едно лъвче да бозае. Въпреки че лъвицата дава предимство на собствените си малки, когато искат да сучат, понякога тя оставя и по-млади сестри и братя, племенници или внуци да се включат.

Дейвид Макдоналд с интерес е установил, че същото поведение се наблюдава и при дворните котки. Въпреки че и чужди женски си помагат по този начин, по принцип поведението се наблюдава сред роднини. Най-често си помагат майки, дъщери и сестри, но е възможно и други женски роднини да кърмят и да се грижат за малките - точно като в голяма фамилия. Това коте е на 6 седмици и отскоро е започнало да се движи само. Днес то случайно се е отделило от майка си. Тя не го чува и няма представа, че то е в беда. Женска от семейството го чува, но не предприема нищо. То несигурно се връща. Вече е в двора, а още няма и следа от майка му. Приближава се до другата женска, която кърми собствените си малки. Гладно и уморено, котето е готово да рискува и да се приближи. Накрая тя приема изплашения малък изследовател. Защо женските се държат така? Отговорът отново се крие в поведението на лъвовете... не грижовното и ласкавото, а свирепото и смъртоносно поведение.

На тези кадри операторът става ужасéн свидетел на систематично зловещо избиване. Трите лъвчета са се сгушили уплашени, а мъжкарят се кани да нападне една от сестрите им и да я убие хладнокръвно. Когато прайдът смени господаря си, новият мъжкар избива малките на прогонения съперник. Така женските ще се разгонят по-скоро, мъжкарят ще се чифтоса с тях и ще подсигури собствените си гени. Животът във фермата отново прилича на този в равнините на Африка. Взаимната грижа на няколко женски увеличава шансовете на котетата да са под надзор и защита. Дали съществуват и други неочаквани паралели между дворните лъвове и дивите им братовчеди все още не се знае.

В друго английско село образът на котките като безмилостни убийци бил потвърден по друг начин. Всичко започнало от местния учител. Питър Чърчър преподава биология в училището в Бедфърд от 15 години. Чърчър също гледа котки и прилага научните си знания, за да изследва привичките на домашната котка, когато ловува. Навред в Англия, а и в целия свят, домашните котки могат да излизат навън, когато пожелаят.

Чърчър се зачудил какъв ефект имат котките върху дивата природа. Тъй като не можел да следи котките, той си осигурил съдействие от собствениците. "Учудих се колко много собствениците ми помагат за изследването. Мисля, че повечето хора не обичат да събират трупове и да ги пъхат в торби. Но хората в селото стиснаха зъби и го направиха. Някои дори ги държаха в хладилника, което е добре, защото можете да си представите как се размирисва мършата през лятото. Затова бе добре, че ги държат в камерата. Ще го изследвам под микроскопа. В сряда", обяснява Чърчър.

Когато описал находките и преброил труповете, Чърчър и котките станали сензация в пресата. "Всяка котка в селото хваща по 14 животни на година, а знаем, че в Британия живеят около 5 милиона домашни котки. Това означава, че годишно 70 милиона малки бозайници и птици стават жертва на котките. И въпреки че домашните котки разчитат на човека за храна и подслон, те все пак са много независими. Нашето изследване показа колко важна за екологията е ролята на котките като хищници", посочва Чърчър.

Идеята на Чърчър е котките да не се затварят само вътре. Други обаче смятат, че това е наложително, не само заради природата, а и заради самите котки. Споровете продължават, но едно е сигурно: във всяка охранена котка край камината дреме по един тигър, опитен ловец. Тъй като се смята, че котките оцеляват като ловуване, мнозина безскрупулно ги изоставят.

В Щатите всяка година биват изхвърлени милиони котки. Жестоките условия осъждат котките на смърт и Лио Грúло  е посветил живота си на спасението им. Котките са избягали от хорските подигравки и замерването с бутилки чак в най-далечния край на скалите. Тук обаче няма и питейна вода. Лио слага от нея в капана. Кръстил е котките със звучните имена "Марина" и "Джети." Според Грúло котките са сравнително питомни. Очевидно не са родени в дивата природа, а са отраснали в домашни условия. Но хората са ги изоставили. И котките вече не се доверяват. Лио трябва да има търпение, за да разбере кое ще надделее, страхът или жаждата. След седмици неуспехи, денят днес ще донесе късмет на Лио. Уморен, но щастлив, той ще хване Марина и Джети и ще ги върне в света на грижите и обичта.

Грúло има четири лицензирани приюта в Калифорния. Те обаче са само за животните, които сам е спасил. Броят на котките и кучетата, които живеят тук, непрекъснато се мени. "Ако стане пренаселено," казва той, "ще се разширим." Заедно със семейството на Лио живеят около 60 котки. При последното преброяване, в ранчото имало повече от 150. По всяко време има суха храна: отиват по 7 тона годишно. Консерви се дават два пъти на ден, общо над 80 000 кутии годишно. За всичко това плащат частни дарители. След посещение при ветеринаря за ваксини, кръвни проби и кастрация, Марина и Джети са готови да се присъединят към останалите. Трябва обаче да са в клетка.

За много хора котките са хипнотизиращи, те се успокояват и отпускат само като ги гледат. През вековете безброй котки – грациозни, красиви и загадъчни – са запленявали ума и окото на човека. Учените са открили, че самото галене понижава кръвното налягане. Днес някои дори твърдят, че котките допринасят за дълголетието ни.

В малко градче на Лонг Айлънд една жена иска да помогне на другите. След като котките й помогнали да оздравее, Джоан Бърнстúйн решила да сподели опита си. Самотни и често забравени, хората в старческите домове са изолирани от своите приятели и от спомените си. В здравния център в Брукхейвън всеки месец с нетърпение очакват тонкските котки на Джоан. Породата е със спокоен характер, общителна е и много подходяща за терапия. Някои учени смятат, че котките разчувстват хората повече от останалите любимци. Гъвкавите им, грациозни движения не са заплашителни. Размерите на котката са горе-долу колкото на бебе човек – затова повечето хора от само себе си ги обикват и се грижат за тях.

Джоан и котките помагат и другаде: в пансиона за младежи-аутисти. Причините за аутизма не са напълно ясни и досега не е намерено лечение. Контактът с децата, затворени в собствения си свят, е изключително труден. Някои, например Джон, имат необуздани изблици. Той лесно се дразни и често реагира буйно. Никой не се заблуждава, че котките са панацеята, но терапията с тях често има чудотворни резултати. Котките отварят един нов, шарен свят за Джон.

Потайни, забавни, загадъчни, царствени и спокойни, котките в крайна сметка не зависят от човека. Те си остават полудиви същества, единствените домашни животни, които не са изцяло покорени от хората.

Мода или привичка, ловец на мишки или господарка на огнището, котката възпламенява въображението ни. Интересно обаче дали ние сме осиновили котката, или тя е благоволила да сподели живота си с нас? В крайна сметка, това си остава загадка, която ние, простите човеци, никога няма да разрешим.

[stranger]

Интересна статийка, хубави снимчици, ама ЗАЩО ТОВА ЗАГЛАВИЕ  [lol]
Не че нещо, ама да погалиш тигъра звучи като да погалиш... тъй де, оня другия тигър  [lol]

[Boss_baby_MM]

хихих сега като се замислих...може и за онзи тигър да си помисли някой... [xa xa xa xa xa xa] истинската връзка е котката, че е умален тигър...благодаря ти за мнението относно темата  :kissoflove:

[Angel Soul]

Западните бизнес ценности водели до психически проблеми

netinfo.bg


Статистиката в Япония сочи, че 60% от работниците в големите корпорации страдат от високо ниво на тревожност, а 65% признават, че имат проблеми с психиката

Бързото разпространение на западните методи за правене на бизнес в Япония доведе до ръст на психическите заболявания и задълбочаване на демографската криза в страната, сочат официални данни на японското правителство, съобщава британският в. "Таймс".

Статистиката показва, че 60% от работниците страдат от високо ниво на тревожност, а 65% признават, че имат психически проблем.

В същото време населението старее и за първи път Токио официално признава, че спадът в раждаемостта е свързан с фактори, засягащи работното място.

Ръководството на японския институт за психическо здраве свързва тези фактори с ръста на депресиите сред работниците и нивото на самоубийствата, което остава най-високо сред развитите индустриални държави.

Заплащането и ръста в йерархията в зависимост от заслугите само по себе си предизвиква безпокойство, тъй като този модел не се вписва в традиционната система, основана на старшинството, която господства в корпоративна Япония.

В новата мрачна атмосфера на смъртоносна конкуренция сред служителите по-младите не усещат достатъчна финансова независимост, за да създават поколение, твърдят специалистите.

Тази тенденция е спирачка за опитите на японските компании да вървят в крак с процесите на глобализация чрез въвеждане на методи на работа, близки до американския и британския модел.

Увеличеният брой временни сътрудници, по-голямата готовност да се уволняват хора и неравенството в заплащането са другата страна на медала.

От института коментират, че акцентът, поставен върху индивидуалните показатели, хвърля японските работници, особено тези които са на 30+, в невероятен стрес.

В новите западни модели хората са склонни да се индивидуализират. Когато японците работеха в екип, бяха много по-щастливи, твърдят японските специалисти.


Учените най-накрая потвърдиха едни работи, дето много хора си ги знаят. Тоест, всичко си има цена. Включително прогреса на западните общества. И цената не е никак малка. И защо това - за да бъдат хората по-богати, сиреч по-щастливи. Да, ама не. Понеже първото не е задължително да доведе до второто. Не че мизерията носи щастие, съвсем не. Просто всичко е въпрос на избор и ценностна система.

[natalia_999]

И аз, ама нема пари! [think]

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

Най-бързо от всички растения расте бамбукът.За един ден той може да порасне близо метър - толкова, колкото човекът за десет години след раждането си.

Най-голямото автомобилно задръстване на всички времена станало през април 1990 година на границата между бившите Източна и Западна Германия.В колоната чакали 1 500 000 автомобила.

Най-изпълняваната песен е Happy Birthday To You! - Честит Рожден Ден!Пеят я в почти всички страни по света.

Диамантите са сред най-ценните скъпоценни камъни, от които се правят най-скъпите бижута.Знаете ли обаче, че те са съставени от въглерод - също като прашните и мръсни въглища.

При среща и при сбогуване японците не се ръкуват, а се покланят един на друг.





Кукумявката може да види мишка на разстояние от 1000 м в почти пълна тъмнина.

Половината от всички кости на човека се намират в краката, ръцете, дланите и стъпалата.

В различните части на света ежедневно и във всеки момент бушуват едновременно окло 18-- бури, а всяка минута прескачат 6000 мълнии!!!

Най-дългата целувка продължила 130 часа - повече от пет денонощия.Рекордът бил поставен през 1978 г.

Най-много сладолед произвеждат в САЩ - повече от 3 милиона тона годишно!!!!

Чарлз Дикенс, авторът на "Оливър Туист", пишел своите романи, само ако лицето му било обърнато на север.

Мъжкият щраус ему от Австралия не се храни и не пие вода, докато не се излюпят малките.

Сред актьорите в миналото съществувало поверие, че перата на пауна или дори само споменаването на пауна носят лош късмет в професията.

Храните и напитките, с които днес сме свикнали, често имат чудато минало.Шведският крал Густав ІІІ вярвял, че всекидневното пиене на кафе много скоро отравя човека.За да се убеди в това, той осъдил един от престъпниците на смърт чрез пиене на кафе.Осъденият доживял до 83 години!


Златните рибки помнят три секунди!!!Много по-дълго от някои хора....Smile))

В света има около 60 000 вида бръмбари.

Ако крещите нон-стоп 8 години, 7 месеца и 6 дни, ще произведете енергия, достатъчна да си сварите една чаша чай.

Хора с много добро зрение могат да разпознаят лица, отдалечени на повече от километър и половина!

Някои видове стриди могат няколко пъти в живота си да стават от женски мъжки и от мъжки в женски.

Най-голямата височина, от която човек е скачал с парашут, е 30 километра!

Най-продължително се пързалял със зимни кънки един новозеландец.През 1977 г. той се носил по леда 109 часа и 5 минути - от 21 до 25 юни.

През 1994 г. индиецът Лотан Баба пропътувал 4000км.На пръв поглед в това няма нищо странно, но начинът, по който изминал това разстояние, е направо смайващ - Лотан не използвал нито кола, нито влак, нито кон или друго животно.Той не вървял, а се търкалял!Пътуването му продължило 9 месеца.

Думите, които се знаят от най-много хора в света, живеещи в различни страни и говорещи различни езици, са "кока кола" и "о`кей".

Хората сънуват средно 1460 сънища годишно, но си спомнят само около 50-60 от тях.

Изследователите са установили, че когато излитат от пещери, прилепите винаги завиват наляво.

Най-дългият бананов сладкиш във формата на банан, пълен с шоколад, бил направен в САЩ.Дължината му била 7 км.

Рекордът за най-дълъг принудителен престой в асансьор засега принадлежи на 76-годишната г-жа Папайоану от Кипър.Тя се оказала затворена в асансьора на блока си от 28 декември 1997г. до 2 януари 1998г.През тези дни се хранила с хляба и зеленчуците, които била напазарувала, преди да се озове в коварния капан.

Най-бърза на скачане в чувал е Аршита Търман.Скачайки в чувала, тя изминала 10 км за рекордно време от 1 час и 25 минути.

Ако слънцето беше голямо колкото футболна топка, Земята щеше да е голяма колкото връхче на карфица.

Някои примитивни народи в Южна Америка все още не използват числа.

Най-голямата мозайка - пъзел в света е с площ 4783 кв.м.Тя е съставена от 43 924 парченца.Наредена е във Франция на 8 юли 1992г.

Най-дългата плюшена играчка в света е змия с дължина 419,7м.Направена е от норвежки учени през 1997г.

Домашните мишки раждат около 10 пъти годишно.При всяко раждане те дават живот на 8-14 мишлета.

Хората прекарват в сън близо 1/3 от живота си.

Най-големият шлейф на сватбена рокля имал дължина 204,1 м.На сватбата през 1996г. го носили 186 шафери и шаферки!!!

За една година дърветата нарастват средно с 20-50 см.

За миене на зъбите си човек изразходва 92 дни от живота си и използва около 300 тубички паста.

Французите имат световен рекорд в купуването на домашни чехли и чехли за баня.

Човек със средна продължителност на живота от раждането до смъртта си изяжда около 50 000 кг.

В съвременния език има около 150 000 думи.Световноизвестният драматург Шекспир използвал 24 000 думи.В ежедневния си живот един обикновен човек използва около 3000 думи.

Най-кратката война в историята е водена между Великобритания и Занзибар (днес част от Танзания).Тя продължила 45 минути - от 9:00 ч. до 9:45 ч. сутринта на 27 август 1986 г.

В Америка най-популярното фамилно име е Смит.Около 2 400 000 души в САЩ се наричат атка или един на 100.А най-честото фамилно име на Земята е Ченг.Само в Китай 10 процента от населението носят това име, така че броят на всички хора по света с фамилия Ченг достига 80 милиона!!!Във Франция най-срещана фамилия е Мартин, в Испания - Гарсия, в Русия - Иванов.

Най-разпространеното собствено име в света е Мохамед.


Змията яде веднъж на две седмици, пингвините издържат до месец без храна, а охлювите оцеляват след тригодишен глад!


Има насекоми, които живеят едва няколко часа.Те не само не ядат, но дори нямат уста.


В едно от селата край Русе кокошка снесла огромно яйце.То било истински исполин - 3 пъти по-голямо от обикновените яйца!!!Когато го счупили, от него се появило цяло целеничко ново яйце с черупка.То също било доста голямо и в него имало два жълтъка.


Северноамериканският таралеж има около 30 000 бодли по тялото си и с прави моге да бъде наречен най-бодливото животно на Земята.При нападение този жив игленик оставя в кожата на нападателя си стотици бодли,а раните са болезнени и много опасни, тъй като се възпаляват.


Апетитът на растителноядните динозаври бил не по-малък от тялото им.Те си хапвали здраво и поглъщали тонове храна в стомаха им, динозаврите гълтали камъни.Какво да се прави, като по онова време нямало аптеки, от които да си купят хапчета за храносмилане.


Всеки ден жителите на Ню Йорк изхвърлят 12 милиона килограма боклук!Ако го извозваха с влак, щяха да са нужни 400-500 вагона.


През XVІІ в. в някои минерални бани хората прекарвали цели 124 часа във ваната, за да лекуват болежките си.


Древните перси смятали, че човешките сълзи са страхотен лек срещу болести и неприятности.Ето защо те събирали сълзите си, за да ги използват като средство срещу бъдещи нещастия.


До ден днешен в Куба съществува поверие, че ако лъчите на Луната светят директно върху главата, твърде вероятно е човек да "изкука".Затова и сега много откубинците носят шапки, когато излизат вечер.


Повече от 2/3 от възрастните хора използват очила, за да коригират зрението си.

Двете очи на рибата калкан се намират само от едната страна на главата й.

Най-много крака от всички същества на Земята има южноафриканската многоножка - 710!!!


Котките оживяват, когато падат от големи височини, защото винаги се приземяват върху меките възглавнички на лапите си и това омекотява удара в земята.Известен е случай, когато домашна котка паднала от 20-етажна сграда, но се отървала само с леки наранявания.


Всяка година в света се консумират над 100 милиона тона захар!Влаковата композиция, която ще я превози, ще има 4 000 000 вагона.Ако трябва да я изчакате на жп прелез, за да премине, тя ще се ниже край вас 13 денонощия.


Най-големият чипс, произведен досега, бил с размери 10х17 см.Парчето било отрязано от огромен картоф с тегло 930 г.


Човек със средна продължителност на живота изпива 50 000 литра течности.


Първите велосипеди нямали педали.Велосипедистите задвижвали колелата, като се отблъсквали с крака от земята.


Сред пасищата на Австралия живее птица, която издава вик, приличен на силен, истеричен смях.Тя би стреснала сериозно всеки, който не е австралиец, но всъщност е съвсем безобидна, дори полезна - храни се със змии, мишки и насекоми.


През 1885 г. Гунар Гавелин пропътувал около 1000 км от Стокхолм, столицата на Швеция, до руската столица Москва.Дотук няма нищо необикновено, но трябва да добавим, че пътешественикът изминал това разстояние върху гърба на своето прасе Анди.


Кожата на стъпалата ни е най-дебела - 3 мм.Клепачите са с най-тънка кожа - само 1 мм.


Най-голямата буца сирене, произведена досега, тежала 15 190 кг.За превозването й бил използван трактор с ремарке дълго 4 м.


Производител на колбаси от Англия направил салам с дължина 9 км.Това е общата дължина на окло 29 000 обикновени парчета салам.


Номерата на обувките за първи път били въведени през 1792 г. в Англия.Преди това всеки чифт обувки се правел специално за краката на всеки клиент!


При пукане зърната на царевицата нарастват от 30 до 35 пъти.


Ако човек копае със скорост 30 см/мин., би могъл за 87 години да прокопае тунел, който минава през центъра на Земята и свързва двата полюса.


Коритозаварът сигурно бил шампион по дъвчене сред динозаврите - той разполагал с 600 зъба!На горната челюст имал 43 реда зъби, а на долната - 37 реда.Представяте ли си колко време ще ше да му е необходимо, ако всяка вечер трябваше да ги мие!


През 1998 г. Кърт Осбърн от Калифорния,САЩ, карал велосипед само на задното колело в продължение на 11 часа!


Няколко птици са известни със способността да произнасят човешки думи, но сред всички тях се откроява с възможностите си африканският сив папагал.Най-добре говорещ африкански сив папагал е папагалът Прудъл.Той владее близо 800 думи на английски език!


За да се запълни котловината на Световния океан с вода, е необходимо всички реки на Земята да вливат в него водите си 50 години.


В Индия расте дърво компас - така нареченото индийско бадемово дърво.Неговите корени растат под прав ъгъл, само от двете страни на ствола, в посока север юг.

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

550-килограмов мексиканец, смятан за най-дебелия човек на света, е постъпил в болница в Италия, за да се подложи на интервенция за намаляване на мазнините си.
40-годишният Мануел Юриб Гарса е висок 1,90м., страда от затлъстяване вече повече от 20 години и вече не е способен да се движи.
Той ще бъде превозен до Италия където ще се подложи на операция за намаляване на тлъстините.
Разполагаме с няколко дни, за да обмислим детайлите около операцията и да приготвим необходимите инструменти.
Това казва професор Джанкарло де Бернардини по повод приемането на Гарса в неговата клиника.
Проф. Бернардини вече е предприел своето първо пътуване до Мексико през март, където се срещнал с бъдещия си пациент.
Той ще го посети отново през октомври, малко преди операцията.
От март месец насам ситуацията не се беше подобрила, дори състоянието му бе влошено.
Той беше спазвал диета, която е абсолютно безполезна и затова за него няма друг шанс, освен да се подложи на операция, казва още проф. Бернардини.
Медицинският екип незабавно ще се намеси, изсмуквайки мазнините от тялото на пациента чрез серия от кратки кръгообразни движения, които ще регулират поглъщането на храна.
По този начин за две години Юриб трябва да стопи голяма част от своите 550 кг., уверява доктор Бернардини.
На 22 години Гарса е тежал 130 кг., живеел е нормално и е работел в САЩ.
След това започнах да дебелея, без да мога да спра и се превърнах в дебелак, споделя той.

Майко мила,ужас  [oops]

[Angel_Eyes]

ллеллелллелле  [shame]