Бягам сама,незная накъде,
бягам в нощта,подгонена от страха,
че ти си тръгна и ме изостави
и за нашите мигове забрави!
Че ти за мен един си,още на мига разбрах,
че аз за теб поредната съм,веднага осъзнах.
Но това не спря ме да опитам,
твойто ледено сърце в огнище да превърна
и твоята представа да преобърна!
Но коя съм аз,че светът ти да преобръщам,
че мислите ти да покорявам.
Ти живееш още в онзи свят,
на удоволствията и на безгрижността.
Но знай ще дойде време и любов ще ти се иска
Но при мен не идвай,няма от мен какво да искаш.
Дадох ти любов,ти се подигра,
дадох ти сърце,ти го съдра,
дадох ти душата си,ти я затвори,
дадох ти тялото си,ти го пороби!
