Един безмислен монолог

[Arwen]

Един безмислен монолог

Искаше ми се стих отново да напиша...
Някакъв смислен монолог...
Ала себе си пак ли да описвам
в безкрайността на своя вечен епилог?

Тъжно ми е тази вечер...
Толкоз тихо е на вън...
А спомена за теб пак е вечен...
и пак вървя в полуунес... в полусън...

Думите объркаха се във главата...
Мислите редуваха се през една...
Че над листа трепереше ръката...
И от очите процеди се мъничка сълза...
..................................
В полуунес заключена вървя...
Тунели... мъртвешки светлини...
На прага на нечия самота стоя...
Не ще доживея сетни бъднини...

И спрях да пиша, и спрях да искам.
Желания, копнежи и мечти...
В призрачна мъгла аз греха подтискам,
че грешна съм... няма вече в мен сълзи...
....................................
Този път при теб не се отбих.
Не исках да си вземам сбогом...
По - добре е да не се простя във този стих...
Последен може би... Погром духовен...

Ала със себе си мълчаливо се простих.
Кратък разговор между мен и мен...
Чух се как нашепвам ,,моля те прости, сгреших"...
Но, уви, късно е за утрешния ден...
......................................
Свърших си стиха. Отново епилог.
Пак нелепо – смешен се получи...
Един безмислен монолог
за туй, че сърцето на любов не случи...
***

[иринка]

... това боли,но знаеш,че съм с теб ! [heart__] [heart__] [heart__]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

И спрях да пиша, и спрях да искам.
Желания, копнежи и мечти...
***[/i]

Не спирай да пишеш! Искай, желай, копней, мечтай...
От това се раждат прекрасните ти стихове. Не спирай...
[cvetee]

[Arwen]

... това боли,но знаеш,че съм с теб ! [heart__] [heart__] [heart__]

Мерси мило. И съм с теб!

[Arwen]

И спрях да пиша, и спрях да искам.
Желания, копнежи и мечти...
***[/i]

Не спирай да пишеш! Искай, желай, копней, мечтай...
От това се раждат прекрасните ти стихове. Не спирай...
[cvetee]

Нямаш представа как ме зарадваха думите ти! Благодаря ти от сърце!   [heart__]