Усещам в мисълта си твоя аромат-
за миг пронизващ разума кинжал...
Допира с вкуса на устните ти благ-
обърква сетивата-замъци от кал...
В единия от тях завинаги затвори
своя орпечатък в мойте дни,
а на всеки следваш катинар положи
за да бъдеш господаря само ти.
А после тихичко от някъде излезе,просто ей така,
без сянка,без следа,дори без спомени за мен.
Нещичко обаче ти забрави-открехната стои една врата.
Пред нея няма нищо.Нито нощ е,нито ден.
Само той е тук,и там,и навсякъде...-
и дъх живот и трамплин към разпятие.
Той-ароматът ти...изветрял от чакане,
уханни следи,спомени на зло прокятие.
И към тебе ме води,до смърт стиснал дланта.
Влачи плътта ми сякаш с вериги обвита...
Мисълта ми възкръснала,с нокти дълбала калта,
крясък надава,до смърт от болката бита...
Премрежени са от пясъчна буря очите-
отломки от на прах разбитата ми душа.
Разпокъсани и сиви отминават дните,
пропилени в преследване,в бяг от самота.
Изстива сърцето ти за мен.Натежах на съвестта.
Не намери време да ме имаш,дори да ме запомниш.
Отиде си .Като хищник свирепо разкъсал плътта-
заситен от своята плячка,защо за още да не молиш.
Усещам в мисълта си твоя аромат-примеси на грях...
Уморих се от непитане.От солта набраздена на талази
натежаха ми очите.Не питай коя съм,знам само коя бях-
от корен изтръгнат копнеж,просто обич която погази!
