Тъжна приказка без край

[tonnny_bg]

Една тъжна приказка за любовта,надеждата и хората.

Имало едно време(а може и сега) едно момиче.То било чудно хубаво и много добро.Било обичано и щастливо дете.Живеело бедно ,но било богато ,защото всички го обичали безумно.То растяло и хубавеело и с всеки изминал ден се превръщало в още по- хубаво момиче. Мечтаело за принца ,като всяко момиче си представяло как един ден ще срещне своя принц и той ще бъде всичко за нея.Ще бъде целият и живот ,събран в една усмивка и в две очи.Така един ден то го срещнало.Момичето се влюбило веднага.Със сърцето си усещало ,че това е той.Тя била само на 16г,но знаела че това е любов.След известно време той и предложил да се оженят .Приготовленията отнели само месец,защото тя искала по-скоро да е с него.Вярвала му с цялата си душа и копнеела за минутите с него.Не виждала нищо друго около себе си.Любовта била единственото нещо,което имало значение за нея.
Ето че дошъл и сватбеният ден.Сърцето и треперело от вълнение,а живота и бил пълен с надежда и любов .Облякла бялата си рокля и била по-нежна и от най-нежното цвете,била по-красива и от най-красивият залез.Нищо не било от значение за нея,освен любовта на живота и.Тя го чакала да дойде,а около нея било мръсно,много скверно и страшно грозно.Но това нямало значение за нея.Тя не виждала завистливите погледи,не виждала калта и мръсотията около себе си ,само усещала развълнуваното си сърце как треперело като птиче в гърдите и и чакала ...Него.Навън било студено,кално и мрачно.Тя сияела в бялата си рокля и по-щастлива от нея нямало на света.Ето че след време дощъл и Той.Влязал при нея,усмихнал и се и само промълвил:Хей,много си красива днес!
Доволен от това ,че я има, той даже забравил да и каже ,че я обича или просто не го е казал,защото не го е чувствал.той вече бил сигурен ,че е откъснал най-прелестното цвете в небесната градина и само го сложил във вазата ,без да го целуне,без да го погали.А тя стояла смирена и щастлива.Отстрани се подмятали приказки,някой се опитвал да бъде остроумен,да се шегува,но шегите му били много неуместни и глупави.Нищо не било важно,освен тя и нейната любов.Някои поглеждаха момичето в бяло и тайничко с нея си мечтаеха тя да бъде наистина много щастлива и много обичана.Защото я познаваха ,знаеха мечтите и и тайно се надяваха ,че тя ще бъде щастлива,макар да не вярваха в това съвсем.
И така тя се омъжила за принца.Тя го обичала много.И ще кажете тук,че въпреки всичко те били щастливи?Не знаем още.Времето ще покаже.Но приказката е за надеждата,която всеки един от нас носи в сърцето си.За любовта,която всеки един от нас иска да почувства.За времето,което неумолимо тече и не спира.И как едно чувство за едни е прекрасно ,за други е начин да се докопат до нещо ,да го имат.Времето е безмилостно и коварно.Времето чертае пътя ни и ни среща с хора.Едни ни обичат,други не.Но приказката продължава и всеки сам си дописва края .На тази приказка не знам края,но искам да я допиша с щастливи сълзи в очите.Дано да успея!

[Dalechen]

Много е хубаво и вярно. Учудвам се как някой не го е забелязал.

[`Fallen_Angel`]

Ще допишеш приказката, защото от мненията ти смятам, че ти я живееш .. изживяваш щастието :)
Красиво е  [shame] [inlovee]

[tonnny_bg]

Благодаря ви,приятели! :kissoflove: :kissoflove:
Надявам се краят да е добър,защото момичето го заслужава. [heart__]
Благодаря ви,че забелязахте моята приказка,писах я със сълзи на очите.