Нима не виждаш...

[medenata]

Много е хубавко!  :)

[secret^dream]

Той не вярваше в Бог.
И Бог загуби вяра в Детето си.

Но го взе при себе си.
Каза му:
-Животът ти е като едно снежно поле...погледни това поле.
Виждаш ли,двете следи от стъпки оставени в снега?

-Да-отговори му Детето.

-Това са твойте и мойте следи...аз през целия си живот съм бил до теб.Ти просто не си го виждал-отговори му Бог.
-А виждаш ли,че понякога стъпките в снега стават само едни?Тогава животът ти беше най-тежък и най-труден.

-Но,защо,когато ми е било най-тежко и най-трудно...ти Господи си ме оставял да страдам?
Къде си бил...защо не си ми помагал,когато си ми бил най-необходим и си ме оставял сам-попита го Детето.

Господ,само тихичко му отговори:

-Тези единсвени следи са мойте....
Нима не виждаш,че тогава съм те носил на ръце?????

Историята ми хареса и реших да я споделя с вас  [heart__] [heart__] [heart__]

Чела съм го и много ми хареса. Много е красиво.