Уморих се

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Уморих се да гоня вятъра.
Разбрах никога не ще го стигна.
Толкоз време изгрева съм чакала,
ала той така и не пристигна.

Уморих се от черното и бялото.
От сивите нюанси.
За сетен път разбрах-
без теб сърцето не е цялото.
Моето безумие и свян си.

Мъчих се една звезда поне да достигна
и да я хвана в студените си шепи.
Заспалият вулкан от болка
изведнъж изригна...
И с гореща лава заля ръцете.

И раните сега болят...
И няма лек за мен.
Нощ черна е навън.
А копнея поне за облачен ден...

Ти жаждата ми мъчителна утоляваше
... до вчера.
И сърцето се надяваше,
че повече от студ не ще треперя.

За миг таз жажда утоли.
Бе моят къшей хляб.
Но сърцето с болка ти напи.
Изведнъж за мен стана сляп.

Щастливото време отмина.
Бе толкова нереално ,ала кратко.
Ураган от емоции над мен премина.
Горчиво всъщност се оказа сладкото.

Защо от стените лъха такава празнина?
Студено е. Въздухът е прозрачносив,
не безцветен ...
Какво е любовта -
желание да си щастлив
или стона сетен?

[иринка]

 [bravisimo] [inloveee] [bravisimo] Прекрасно!

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Благодаря ти. [inlovee]