Безумие

[Angel Soul]

Ледено мълчание се възцарява.
Безпричинно, а се чувствам изиграна!
Реалностите паралелни
все се смесват - заедно със тях
и моята душа размесват.
Щастие неземно, после
смърт, и то жестока!
Ще ми се да бях с ...
една идея по - висока!
.............................
Ледени висулки падат .
С трясък се разбиват
на паважа. Бях на някакви
си ... сантиметри.
Нищо. Утре пак носа
навън ще си покажа!

[Magic`Green`eyes]

Живота такъв, какъвто е, м? [reevvv]

[Angel Soul]

Долу-горе  [confused] .... Понякога така се получава. Нооо -утре пак навън носа си ще покажа! :p

[Magic`Green`eyes]

Разбира се :) Трудностите са, за да се изправим лице в лице с тях :) А май живота не е лесен :)
А начина, по който си изобразила падането на ледените висулки много ми хареса... :) Паднаха до мен [frozen] :)

[Attention]

Щастие неземно, после
смърт, и то жестока-Много пъти така се получава

много ми допада стихчето ти  [shame]

[Angel Soul]

Ами това е необходимият кръговрат на живота. Малко е трудно да си го напомняш в кофти моменти, но... щастието може да бъде оценено само посредством нещастието. :)

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [bravisimo] Стиха ти много ми хареса!... Просто е вдъхновяващ:

Реалностите паралелни
все се смесват - заедно със тях
и моята душа размесват.
Щастие неземно, после
смърт, и то жестока!
Ще ми се да бях с ...
една идея по - висока!

[Angel Soul]

Ами така е - понякога сме като децата, които се опитват да докппат меда на горния рафт, ама без столчето не могат. [коледа]