Не помня коя съм ..

[Live_in_hope]

От очите ми скърцат бемоли.
И се чувствам ужасно ръждясала.
С всяка крачка се моля за полет.
И не знам... и не помня коя съм.

Капсулирам се в стъклена сфера.
И е скучно. И сиво. И счупено.
Все се моля да бъда намерена.
А се крия под страх. Или глупост.

Искам просто да тръгна на някъде,
а страхът ми гризе стъпалата
и ми спира попътния вятър.
И висят парцаливо платната ми.

От очите ми капят аборти
на зачената вяра във себе си.
А страхът ми запушва аортата.
И не виждам... не помня лицето си.

[elf`s_soul]

Интересен стих!
Хареса ми :)

[sunrise]

Да...в  страха наистина можем да се самоизядем :). Не си го причинявай сама :). Хубав стих! [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]

[{dulgokoska}]

аз ще помълча :) и ще те запомня

[me4tatelka]

много ми хареса!... [bravisimo]

[phibi]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[{dulgokoska}]

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=62534 [confused]
наистина жалко...

[vanilla_g]

Така е!
Мерси, Нел [heart__]