Просто едно откровение

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Потъпквам достойнството си
в името на нашата болезнена любов.
Питам се колко пъти...Колко пъти
започвахме на ново,
а ти никога за мен не беше готов.

Има дни, които си отиват празни.
Има спомени, които бушуват в ума.
Себе си на вятъра сме раздали
и го няма онзи порив в кръвта...

И хоризонта се размива ...
размазва се. Просто сълзи.
Защо слабите усмиваш,
когато си по-слаб от тях дори...?

За какво ми е тази любов? Не зная.
Мечтите са само далечни миражи.
Само на крачка от нас е края.
И отново силата ще падне на паважа
...кървяща...
...раздрана...
В длани ръцете ти хващам...
но този път нямам сили да остана.

Ще те стигна ли ?! Дали?
Когато вятъра те отвява надалече...
Ще мога ли да погледна в твоите очи
и да кажа, че не те обичам вече?

Горят залезите, болят в сърцата.
Ала утре изгрева ще дойде и без теб.
И някой друг ще ме чака на вратата.
Захвърлих сърцето в кошчето за смет.

Но ще ме боли, когато случайно те подмина,
когато с престорено безразличие
пак склоня глава.
Вечна ще е в душите тази зима.
И никога вече не ще дойде пролетта.

[anonim4e]

Ммм сладко  :) хареса ми... Браво на теб!

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Благодаря ти! [heart__]