Нещо се случи... и стана различен...
Душата ми тръшна я чума...
Докоснах те леко в опит тактичен...
Но се толкова бързо извърна...
В гърдите ми камък се свлече, затисна...
Засвириха хиляди клаксони...
И в себе си бясно, неистово тичах...
Крещейки безгласно "Ти как си?!"...
Нещо се случи... и стана различен...
Прескачат се рани реални...
Колко е смешно... щом гледаш странично...
Че моля за две топли длани...
Да хванат сърцето и да го стиснат...
Последният клаксон да млъкне...
Тревогата трескаво души ме и рискът...
Да те загубя е сякаш достъпен...
Нещо се случи... и стана различен...
Сънят ме отхвърли отново...
Прибрах се в кафеза... Доброто момиче...
Да се върнеш ти няма... Готово...
Разбрах те... Прочетох, а треската виеше...
Тревогата в бойна е степен...
Нещо се случи и ме убива...
На пресекулки ми диша сърцето...
