без право на избор...

[last_unicorn]

под тежката покривка на нощта,
от писъци и рани изтъкана,
едно дете се свива от страха
само в нощта да не остане.

в детето свети капчица надежда,
че ангел може би ще го намери
и без критично свил очи да го оглежда
ще го предпази от нощта криле разперил.

детето вика своя ангел в смут,
почти без глас, с мълчание го вика,
от страх викът му да не бъде чут.
то знае, че в нощта чудовища се скриха.

детето знае, че го дебнат тихо
и че не вярват то да се спаси.
дойдоха и сълзите му изтриха,
повикаха го, то след тях върви...

а ангелът дойде, но беше късно.
детето бе изчезнало сега.
по-лошо - слабото дете невръстно
поело бе по пътя на нощта.

***

в детето светеше преди надежда,
за нежност и щастливи дни...
сега разбра, че добротата го подвежда.
избра различен път, по който да върви...

[last_unicorn]

май трябва да спра с тея депресии... защо не ми идва щастливата муза?  [lol]

[GaLLeRy]

не спирай....стиха е прекрасен....  [heart__] [heart__] [heart__]

[иринка]

Пък и от тия депресии се раждат страхотни стихове,поне според мен.А твоя наистина е прекрасен.

[XpacTa_lavista]

Все повече ми харесва как пишеш :) Продължавай в същия дух [a taka]

[last_unicorn]

безкрайно благодаря  :flyingkiss:  [wish all my love]
аз все пак си чакам щастливата муза, пък може и да дойде! а междувременно... :)

[Jane]

Каквато и муза да имаш, пиши, защото определено можеш!

[last_unicorn]

благодаря ти!  [inlovee]

[nejno_angel4e]

 [inloveee] от тъжните музи, винаги излизат едни от най - тежките трогателни стихове... [heart__] прекрасен стих!

[last_unicorn]

много, много благодаря, ангелче  [inlovee]