Тя беше с дълга, черна чуплива коса.. Къдриците и се спускаха над лицето и и леко под тях се виждаха черните и очи...
Приятелите и и викаха "Снежанка", заради видът и и, заради това, че постоянно ходеше с брадчето си което беше видимо по-малко от нея и с двете си братовчедки които бяха на неговата вързаст!
Тя беше влюбена в едно момче, но той остана пасивен. Имаше чувства към нея но.. явно не искаше да ги признае..
"Снежанка" обичаше да излиза вечерно време, и заради това и се налагаше да вижда НЕГО!
Един ден се случи и това.. бяха заедно, бяха най-щастливите "приказни герои", но "злата вещица" се намеси и "магията" се развали!
Момичето много страдаше.. Опитваше да го забрави чрез други момчета но това така и не се случи!
Беше заминала на почивка за близо година и беше спряла да мисли за него.. а когато се върна вече дори и не го помнеше.
По случай завръщането си тя излезе с приятели и там го видя... Не реагира.. той и се усмихна и явно очакваше тя да му се метне на врата, но това не се случи.. Просто му кимна и го поздрави!
Той остана разочарован.. а може би наранен..
Това нещо взе да го човърка и той започна да се върти постоянно около нея! Цяла вечер се правеше че има работа точно там където е тя.. но това нямаше успех защото в този момент нея я вълнуваха други неща...
Когато се пребра тя си разгледа телефона и забеляза че все още пази неговите снимки там.. и номера му! На момента щеше да му се обади, но нещо я спря!
"Той ме нарани.. защо толкова лесно трябва да съм негова... Вече не му вярвам" Тя все още си имаше чувства към него но предпочете да го запази в тайна защото по тпзи начин той беше в нейните крака...
Следва продължение...