Животът е казино , ролетката се завърта - печелим всичко или губим всичко....
В един миг всичко което не можем да държим в ръцете си , но сме скътали дълбоко в сърцето си , си отива... Гледаме дълго след агонизиращия залез и розовите облачета на мечтите ни се пукат на хиляди разбити парченца.
Всеки човек го изпитва и всеки човек по своему се справя с хилядите страхове завладели душата му. И сега зная колко празно , пусто и безнадеждно е в твоята. Пламъчето на очите ти угасва , а вярата се стопява... Най-силно боли от безсилието. Най-страшният ад е невъзможността да направим каквото и да било...
И ето тая нощ аз нямам какво да направя. Аз съм просто една непозната в живота ти , появила се Бог знае от къде и защо. Дори нямам правото да ти говоря така , не ни свързва дългогодишно приятелство , пиянски запои...
Но знаеш ли , има нещо което вероятно аз съм от малкото хора , които могат да го разберат. Минала през същия този ужас , от който трепериш , будиш се с кошмари....
И мен ме спаси само вярата. Не зная имам ли правото и за каква ще ме помислиш...Но искам да ти дам от моята вяра. Когато твоята се изчерпва искам да грабиш от моята с пълни шепи. Да пиеш надежда и да ми даваш
страховете си. Тях ще заключвам в най-дълбоките и скрити кътове на сърцето си и ще ги оставям там. А един ден , когато си готов да се изправиш срещу тях и да ги пребориш - ще ти ги върна. Те са си твои...
Не мога да хвана ръката ти , но мога да ти подаря усмивка.
Не мога да погаля косата ти , но мога да ти дам своята вяра....
Не мога да те цапардосам когато говориш глупости , но мога да ти подаря своето приятелство.....
Мога просто да бъда тук....
