Неспособна

[tanatos_f]

Неспособна

Помниш ли, как онзи ден
Ти каза ми: “Обичам те “?
Какво е обич аз не зная.
Уплашех се, започнах да ридая.
Сълзи не бликаха в очите.
Те бяха сухи и изпити.
Без звук аз страдах мълчаливо,
Че чувствата сърцето ми е заличило.
То бе студено повече от камък
И тлееше със леден пламък.
Не бях способна да обичам,
А радостта умело да отричам.
Безцветни сънища сънивах.
Далеч от себе си пътувах.
И сякаш сън бе всичко до тогава.
Аз взех очакваната си награда –
Сърце безлично и душа осиротяла,
Живот сред тишина, градина увехтяла.
Без стойност думите ти са сега,
Не оценявам тяхната цена.
Не чувствам болка и тъга,
Убих аз своята душа...