Когато "невъзможното" стане факт !

[ilusia]

Понякога сядам на брега на морето , загледана в отиващото си слънце , някъде далеч зад хоризонта. Поглеждам небето и си представям колко ли красива е земята от горе. Когато бях малка имаше едно анимационно филмче , едни дечица скачаха по облаците , летяха и се замеряха с топки от пухести облачета. Замъкът им бе далече нейде в кадифеното , топло небе...
И отново седнах на брега на морето , само дето нямаше бряг. Вървях по улицата вперила поглед в Планината...
Ах това море , отнесе всичките ми мечти , блянове , копнежи... Отнесе самоувереността ми , силата ми , любовта ми...Върни се море ! Дай ми още веднъж да напълня шепите си с отломките от старата аз. Найвна , смешна .. ала щастлива...
Защо да пораснеш е толкова трудно ? Защо малките деца винаги си мислят , колко много са преживели , колко много мъка има в сърцата им.... Защо големите се вдетиняват търсейки последен остров в морето на предишното си безгрижие... Да бъдеш дете е също толкова непосилно трудно и се иска също толкова доблест и чест , колкото да бъдеш голям.
Днес се гледам в огледалото и някак се щипя , за да заплача. Но плачът не идва. Ридая вътре в себе си но сините езера остават празни . Къде съм ? Нима наистина позволих това да се случи и с мен ? Нима се превърнах в страхливка ? Не можеща да обича ? Не искаща да обича ? А ако не мога... тогава какво е онова чувство загнездило се вътре в сърцето ми ? Онази лава поливаща всичко , цялото ми същество ?
Не е любов... Може би нещо твърде лично... Може би твърде личната аз.. може би... може би е дори нараненото его.. самолюбието , но любов ? Не ... не е.
Иска ми се да вярвам , че в мен още е онова малко дете което обърна света , за да изпрати ангел , един ангел на Бъдни вечер , на абсолютно непознат човек. Което спря рейса за Пловдив и целуна шофьора... Което танцуваше от щастие по улицата само заради мисълта , че ще стопли в малките си детски ръчички едно премръзнало сърце.
Но от това нямаше смисъл... Сега това сърце принадлежи други му. Живее с другиму , а детската обич вероятно е нейде захвърлена на някое сметище...
Болезнено ровя из себе си искам да видя онова пламъче в очите си , което засияваше в нощите , в които стоеше и разговаряше... с един върколак... В нощите , в които обеждаваше някого , че всичко ще бъде наред , в нощите , в които измисляше най-безумните песнички и ги пееше.. за да се усмихне той... За да знае , че не е сам...
Но когато тя - сама , плачеща и мразеща се лежеше на леглото... с мъжа обърнал й гръб ... и от срам , яд... погнуса не искаше да изгрее слънцето... с треперещи пръсти написа един смс ... и чакаше отговор... и чакаше... Но той не дойде...
И въпреки това тя писа за Коледа... за рожденият ден... за велик ден... И отговорът най-сетне дойде..."ревност" Боже мили ревност ! Той която я стъпка имаше смелостта да говори за ревност... И все пак... продължаваше да му пише. Всеки път щом бе сама... Някога й даваше усещането за сигурност , споделеност... За едно непреходно приятелство и едни силни ръце.. Сега и те са там.. галещи друга , милващи друга... обичащи друга.. Глупачка !
искаше отново да чуе " Коте , ако ти не се справиш , не познавам друг който го може" , но гальовното "коте" вече не беше нейно... Чии ли уши прегръщат с наслада тези думи ? Чии ли очи пият топлотата , сигурността и нежността на неговите... Мисли , мисли... толкова много абсурдни мисли....
Дали един ден щеше да има желанието да препише книга ? Една книжка... която да пази месеци във влажното ъгълче на бонгалото си ? Да обгори лекичко листата и да я завърже с панделка ? Да запали колата и просто да я занесе - къде , на кого.. Нямаше значение.... Да седи пред една зала на 600 км от дома си и да не може да прекрачи прага , за да даде така дълго кътаните листа ? На една обич , която я изпълваше и я караше да живее. Една обич по-силна от самата нея. Една обич... която я промени завинаги ?
И всички онези малки неща... и всички събрани мидички по брега на морето.... Дали някога щеше отново да събере смелост да се откъсне от нещо ценно за нея , да сложи едно малко камъче , една иконка и няколко листа в плик... и да ги изпрати... Просто , за да усети , че някой , някъде там се чувства щастлив. Просто за да стигне до сърцето му , че приятелите , истинските приятели не знаят граници и разстояния ? Не познават "невъзможното" и не искат да приемат "невъзможното" за даденост....
Но сега всичко й изглеждаше невъзможност. Не възможни й изгледаха тихите усмивки на спомените , бурните радости на любовите...
Да... и днес съм на брега на морето. На брега на морето в мен. И не мога да прекрача границата и не искам да нагазя във водата... И предпочитам самотата - познатата , обичаната , мразената , плашещата... самотата

[иринка]

От снощи го препрочитам...Не знам какво да кажа,а искам...

[ilusia]

 :)

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [bravisimo] Сила се иска да признаеш. Пожелавам ти сила и да се пребориш!

[angel4e_f]

Невероятно Е,Съни!Наистина..адски смело и..силно..и...нямам думи вече!

[`Fallen_Angel`]

Аха .. добре .. а мен не ме споменаваш във връзка с ангелчето, нали .. ок ... аз съм дълбоко обидена  [sradlio2]

[ilusia]

[inlovee] Ъ , просто ме мързеше да пиша толкоз ;)
За протокола онова над мен гонеше котката , счупи си крака , кесеше във Видин , писахме си в кю то , намерих начин за ангела , Келли ми даде адреса като го взе от друг човек , Тони се обади на 4 ти , той взе ангела от Рейса и го занесе до получателя му  [lol]
Сега не говоря с ни един от двамата , ма друг разказ  [lol]

[`Fallen_Angel`]

Пак много написано ... а аз поместена в 3 думи ... хууу .. ти ще видиш

[ilusia]

[oops] Патица - дай ти своята версия де  :p