Питаш ме,защо съм нервна,
защо излизам от училище винаги последна.
Чудиш се,защо ти се обаждам,
защо не престана с теб да се заяждам.
Отговори ще ти дам,
само после да не се почувстваш много сам.
Нервна казваш съм била,
ама то да не би да е по твоя вина?!
Излизам винаги последна,
че какво какво като съм първа,къде ще стигна?!
Не съм ти се била обаждала,
а ти да си погледнал телефона ,че съм ти звъняла?
Била съм се заяждала,
да не би да е защото съм нервна?!
Ти въобще от мен интересуваш ли се?
Пука ли ти за моето сърце?
Пука ли ти какво ме изнервя,
какво сърцето ми с друг освен с теб не иска да споделя?
Сещаш ли се през деня за мен,
или си се правиш на Супермен?
Мислиш си,че вечно ще те търпя?!
Ооо не,мойто момче-не е така.
Казваш,че те обичам.
Че след тебе винаги тичам?
Да така е-не отричам,
безумно те обичам.
Винаги съм готова да ти простя,
всяка твоя вина.
Но всяка обич граница си има,
и моята душа не е камина,
да дойдеш когато ти е студено,
да се мъчиш да лепиш сърце безкрайно пъти наранено.
Не съм просякиня на любов,
няма и да прося-точно от теб.
Недей да ми говориш аз каква съм била,
помисли си първо за теб,но с горната,
а не с долната глава!!!
