Защо реши да не се занимаваш повече с рисуване? Ако не професионално, то би ли го приела като свое хоби?
След 8-ми клас исках да уча в художествена гимназия, но (както сама знаеш) родителите ми не само че не позволиха, но ми убиха и цялото желание:
"Не, че не можеш, но с това няма да се издържаш. Не става за професия. Можеш повече! Не се ориентирай към рисуването!" - казваха те.
Тогава нямах избор - примирих се. Макар че не знам какво мога "повече" и с какво професията е "по-малко" и по-нищожна от останалите - аз не мисля така; напротив: тя е "нещо повече"!... Но пък и повече от нея... не знам друго дали умея...
След 8-ми клас вече ми беше внушено, че рисуването е "губене на време", купуването на материали е "загуба на средства"... А и новото училище ми отне свободното време, докато се приспособя... След година се опомних - понеже учих психология, но вече бях изгубила тренинг -
вече не е същото... Няма ги идеите, няма го ентусиазмът...