Че любовта е дълбоко стаена...

[kalista]

На *****

Отчупен клон, прекършен стон,
без време ме отне съдбата.
Захвърли ме нейде в дълбините,
и вехнех аз без гласт, без власт.
Едничко нещо с мен тя стори -
да срещна теб в страшен ден застави,
и с море от страст ме изостави...
И оттогава тръпна аз -
за твойто "Здрасти" всеки час..
Минутки само твое присъствие,
после седмици отсъствие...
А сърцето в мен с кървави сълзи ридае,
и всяка нощ крещеейки то се кае:
"Какво направи с мен съдбата,
защо към теб протегна ми ръката?!"
А после... после мигове самотни,
нощите... до болка те сиротни.
Спомени, стихотворения и песни,
мислех аз-ще направят дните ми по-лесни,
но продължавах в теб да се кълна
и търсех те дори и във съня.
Молех се за теб теб като за капка дъжд,
да те видя аз поне още, още веднъж...
Така минаваха се дните мои,
сменяха се един след друг сезони.
Твоята усмивка далеч от мене беше
и съзнанието ми все по-трудно спеше.
Откривах ден след ден любови нови,
обичана бях, а отвръщах само с чувства сурови.
Обичах и аз, а всъщност лъжех безмилостно,
молена бях и отпращах безжалостно.
Това е животът ми...
това е, откакто го напусна ти...
Толкова сълзи изплаках, толкова песни посветих...
толкова нощи сънувах ласките,
ласките които нивга не получих...
Не знаеш ти за чувствата мои,
и новга не ще да разбереш...
Така желая аз....

Тихо в берзкрайните нощи ще стена,
душата ми из дълбините ще скита,
че любовта е дълбоко стаена,
и до края на света, без глас ще те вика...

...Знам, че ми е малко нескопосаничко стихчето, ама го писах в училище... Ден след като Го видях (а си мислех, че никога вече няма да ми се случи...  [confused] ) и просто...  [reeeev]

Дано ви хареса...  [shame]