Изплетена от женска ръка

[DeTe_Ha_Xaoca]

Сребриста нишка
Окъпана в роса
Блести красиво
В утринната светлина
Изплетена е сякаш не от паяк
Ами от жена изляла
Болката и мъката си в красота.
Паяжина окъпана в роса
Изплетена си сякаш не от паяк,
А от ръцете не жена.
Жена красива колкото богиня
Изплела те за своя бог.
Оставила те просто тъй за красота
И за да го пазиш от беда.
Паяжина окъпана в роса
Изплетена си от ръцете на жена
Познала болката на любовта
Ти не ще допуснеш никога смъртта
Да разбие нейната мечта.

[Gentiana]

Представям си една бяла паяжина с вплетени искрящи капчици роса в студено есенно утро...И листа , които елегично се ронят над нея и заспиват на мократа земя...
Красив стих...Хареса ми.

[DeTe_Ha_Xaoca]

всичко което си представяш го видях в 8:00 сутринта докато се връщах от пиано

[Gentiana]

...и както се вижда доста сполучливо си го затворила в стиха си  ;)

[DeTe_Ha_Xaoca]

аз също си го харесвам но се радвам че точно ти казваш харесва ми

[Gentiana]

@}-`-,--- ;)

[nejno_angel4e]