Илюзоя на мойте идеали,
Проклятие от снощния кошмар!
С разтапящ дъх косите ми погали
И порази ме с нежна вар…
Измислих те,до мене за да бъдеш,
Изваях те от своите мечти,
В очите ми,за да се къпеш,
Да грееш с утринни лъчи!
Помолих бога да те има
Дори за миг във моя свят
Да сложиш край на мойта зима
И с теб в сърцето заживях!
Творях те и те претворявах
В съня единствено уви!
Че са действителност повярвах
Небесносините мечти!
