как е хубаво да те желаят
и ликът ти да свети
в очите им,
а косите ти леко да падат
на къдрици по дланта
на десниците
как е хубаво за тях да си никоя,
в теб да виждат не човека,
а тялото;
без да искаш и да чакаш обичане,
за което е все сърцето
горяло...
и навярно ще се чувстваш изгубена
в тези длани, дето все нещо
искат;
до телата не на хора, а врани,
и смехът им дори те
подтиска...
но е хубаво за тях да си никоя,
да не знаят как по име
да кажат
че обичат те (вместо че си ничия)
не от тях, те от теб
да се пазят
