« -: Април 11, 2007, 03:13:43 am »
Мими, Mélanie
устните ти са със цвят на роза,
а в очите ти се къпе океана.
Прасковената ти кожа
кара сетивата ми
да се побъркват.
Мими, Mélanie,
нима аз можех
да докосна нежното ти тяло?
То за друго е живяло,
не да бъде във ръцете
на отчаян простосмъртен.
Как във тебе са събрани
дяволитост и невинност …
И под леките клепачи
са попили кротко тайни …
Mélanie, за теб копнеех,
с теб се будех и заспивах!
Но в очите ти откривах
и морета, и вулкани …
Не за този свят си, мила,
не за грубите ми длани …
Теб те чака друго време,
друга суша, и вселена …
Mélanie, когато стигнеш –
загреби със пълни шепи!
И не спирай да се рееш
из безбрежните морета
на мечти със дъх на цвете!
Mélanie, вземи сърцето
на земята и не слушай
виковете на сирени.
И назад не се обръщай!
Ти навярно си родена
в бяла мидена черупка
и морето днес те взема …
Mélanie ... наслука!
Активен
И лошото държи да ни се случи, и хем е страшно, хем е много стилно.
Когато да пропадам ме научи, защо не каза как завършва филма?
